Джеймс Паттерсон - Плажът

Образите се появиха едновременно и при двамата.

Фонът бе окъпан в лунна светлина плаж. Красиво момиче лежеше по лице върху голяма кърпа. Беше гола, с тесни бедра, малки гърди, а косата й бе оформена в къса момчешка прическа. Черно-белите образи на формите и сенките придаваха на филма особена атмосфера, сякаш е бил заснет през четиридесетте години на миналия век.

— Красива композиция — отбеляза Ян. — Човекът има усет за тези неща.

Когато Анри се появи на екрана, лицето му бе размазано, а гласът — електронно изменен. Той говореше на момичето с игрив и ласкав глас, наричаше я „маймунке“, а понякога и по име.

— Интересно, нали? — продължи коментара си Хорст. — Явно тя изобщо не се страхува. Дори не изглежда упоена.

Джулия се усмихваше на Анри, протегна ръце и разтвори краката си за него. Той изхлузи шортите си и членът му — огромен и щръкнал — изскочи навън. Момичето закри уста и се втренчи в него.

— О, боже, Чарли! — успя само да промълви.

Анри я сгълча, че е ненаситна, но в гласа му се усещаха закачливи и игриви нотки. Двамата приятели го наблюдаваха как коленичи между бедрата й, повдига дупето й и свежда лице, докато момичето се извиваше. Тя повдигна бедра, а пръстите на краката й се забиха в пясъка.

— Чарли, моля те, повече не издържам!

— Мисля, че Анри я кара да се влюби в него — каза Ян на Хорст. — А може би той също се е влюбил? Това наистина би заслужавало да се види.

— О, нима мислиш, че е способен да изпита любов?

Двамата мъже наблюдаваха как Анри галеше и дразнеше момичето, проникваше дълбоко в нея, шепнеше й колко е красива, колко е неповторима, че му се отдава така, докато виковете й преминаха в тихи стенания.

Тя обви ръце около врата му, а Анри я взе в прегръдките си, обсипа с целувки очите, лицето, устните й. После ръката му се уголеми пред камерата, почти блокирайки образа, и отново се появи, стиснала ловджийски нож. Остави го върху кърпата до Джулия.

Хорст се наведе напред, вперил напрегнат поглед в екрана. Да, първо церемонията — мислеше трескаво, — а сега върховната жертва. Анри извърна дигитално промененото си лице към камерата и попита:

— Всички щастливи ли са?

Момичето отговори с „да“, била напълно щастлива, после екранът потъмня.

— Какво е това ! — попита Ян, сепнат като от транс.

Хорст върна записа и пусна отново последните кадри. Осъзна, че е свършил. Поне за тях.

— Ян — рече той. — Нашето момче ни дразни. Кара ни да чакаме за крайния продукт. Умно. Много умно.

Ян въздъхна.

— Какъв живот си живее този тип за наша сметка!

— Искаш ли да се обзаложим? Само ние двамата?

— За какво?

— Колко още остава, преди да заловят Анри?

Наближаваше почти четири сутринта, а аз не бях мигнал, измъчван от изгарящите образи на изтезаваното тяло на Роса Кастро. Мислех какво й е било сторено, преди животът й да приключи под скалата в морето.

Мислех за родителите й и за семейство Макданиълс — тези добри хора, които преминаваха през истински ад, какъвто дори Бош 11 11 Йеронимус Бош (1450–1516), холандски художник, нарисувал много картини с ужасяващи сцени от ада. — Б.пр. не би могъл да си представи в най-вдъхновените си моменти. Исках да се обадя на Аманда, но не го направих. Боях се, че може да се изпусна и да й кажа какво си мисля: Слава богу, че нямаме деца.

Спуснах крака от леглото и запалих лампата. Взех от хладилника кутия със сок от ананас, портокал и гуава, след което включих лаптопа.

Кутията с електронната ми поща беше пълна със спам, а от Си Ен Ен ми бяха изпратили последни новини за Роса Кастро. Прегледах набързо материала и видях, че Ким се споменава в последния параграф.

Написах името й в полето за търсене, за да видя дали от Си Ен Ен бяха изровили нещо допълнително, но нямаше нищо.

Отворих кутия с чипс — изядох един, сетне се замислих за здравето си и я затворих. Направих си кафе и отново се зарових в интернет.

Открих клипове на Дъг Кахил в „You Tube“ — домашни сценки, както и кадри от съблекалните на отбора. Имаше и едно видео на Ким, седнала в ложата по време на мач, която ръкопляскаше и викаше възторжено. Камерата ту показваше Дъг в мач срещу „Ню Йорк Джайънтс“, на който той едва не откъсна главата на куотърбека Ели Манинг, ту се връщаше към нея.

Опитах се да си представя как Кахил убива Ким. Не беше изключено толкова едър и силен мъж да се нахвърли в пристъп на ярост върху едно слабо момиче и без да иска или съзнателно, да й извие врата.