Джеймс Паттерсон - Плажът

Кеола се ръкува с Барбара и Ливън Макданиълс и се настани върху един от тапицираните шезлонги от палмово дърво.

— Радвам се да се запознаем — започна той, — простете ми, че малко избързах, но вече направих някои проучвания.

— Вече? — попита Барб.

— Започнах да действам веднага щом Бен ми се обади. Роден съм на петнадесет минути оттук и пет години работих в полицията, след като се дипломирах в хавайския университет. Имам добри служебни връзки — прибави детективът, но според Ливън, без сянка на самохвалство, просто съобщаваше факт. — Вече имат заподозрян.

— Ние го познаваме — кимна Ливън и след това разказа на Кеола, че Дъг Кахил е бившето гадже на Ким, и продължи с описание на среднощното обаждане в Мичиган, което изведнъж бе сринало света му.

Барб помоли Кеола да им разкаже за Каръл Рийс, двадесетгодишната спортистка от Охайо, която преди две години бе обявена за изчезнала.

— Открих я в Сан Франциско — обясни Кеола. — Напоследък не й вървяло, гаджето я малтретирало и така тя сама се „отвлякла“, сменила името си и всичко останало. Беше ми бясна, че съм я намерил — завърши той и поклати глава при спомена.

— Кажи ми как смяташ да действаш — подкани го Ливън.

Кеола каза, че искал да поговори с фотографа от „Спортинг лайф“ и да види дали случайно не е заснел някои външни лица по време на снимките, след което смятал да говори с охраната на хотела, да прегледа записите от охранителните камери в бар „Тайфун“ в нощта на изчезването на Ким.

— Да се надяваме, че Ким сама ще се появи — продължи младият детектив, — но ако това не стане, ще трябва да се свърши обичайната детективска работа. Вие ще бъдете единственият ми клиент. Ако възникне необходимост, ще използвам допълнителна помощ и ще работим денонощно. Задачата ни ще приключи, когато вие кажете. Мисля, че така е правилно.

Ливън обсъди хонорара с Кеола, но всъщност това нямаше значение. Мислеше за разписанието, закачено върху вратата на полицейския участък в Кихей. Понеделник до петък: 8:00 — 17:00. Почивни дни и празници: 10:00 — 16:00. След това си представи Ким, затворена в някакво тъмно мазе или дълбока яма, безпомощна и изплашена.

— Нает си. Работата е твоя — рече Ливън.

Когато отворих вратата на стаята си, телефонът иззвъня.

Казах „ало“ на жената, която попита със силен акцент:

— Бен-ах Хоу-кийнс?

— Да, Хокинс е — отвърнах и зачаках да ми каже кой се обажда, но тя не се представи. — Има един мъж, отседнал в хотел „Принсес“.

— Продължавайте.

— Казва се Нилс Бьорн и би трябвало да поговорите с него.

— Защо?

Жената обясни, че Бьорн бил европейски бизнесмен, когото би трябвало да разследваме.

— Беше в хотела, когато Ким Макданиълс изчезна. Той би могъл… трябва да говорите с него.

Отворих чекмеджето на бюрото и потърсих бележник и химикал.

— И какво прави този Нилс Бьорн толкова подозрителен? — попитах, докато записвах името в открития бележник.

— Поговорете с него. Сега трябва да затварям — рече жената и връзката прекъсна.

Извадих от хладилника бутилка „Перие“ и излязох на терасата. Бях отседнал в хотел „Мариот“, намиращ се на около половин километър нагоре по крайбрежната ивица от много по-скъпия „Уайли Принсес“, но имах същата великолепна гледка към океана. Отпивах от минералната вода и мислех за непознатата информаторка. Като начало — как ме беше открила? Само семейство Макданиълс и Аманда знаеха къде съм отседнал.

Върнах се през плъзгащите врати в стаята, включих компютъра си и когато влязох в интернет, потърсих в „Гугъл“ Нилс Бьорн.

Първият материал беше статия в лондонския „Таймс“ отпреди година, в която пишеше, че Нилс Бьорн е бил арестуван в Лондон по подозрение за продажба на оръжие на Иран, но е бил освободен поради липса на доказателства.

Продължих да отварям списъка със статиите — всички бяха подобни, ако не напълно идентични с първата.

Отворих още една бутилка „Перие“ и продължих да се ровя. Попаднах на друг материал за него от 2005-а — обвинение в нападение на жена при утежняващи вината обстоятелства, юридически термин за изнасилване. Името й не беше споменато, казваше се само, че е модел, на деветнадесет години. Бьорн отново не беше осъден.

Последната спирка на пътуването из интернет през дирите на Бьорн беше „Скол“ — лъскаво светско европейско списание. Имаше негова снимка, направена по време на официална вечеря в чест на шведски индустриалец, който бе открил завод за амуниции в Гьотенберг.