Джеймс Паттерсон - Плажът

Увеличих фотографията и се вгледах в лицето на мъжа, идентифициран като Бьорн. Имаше обикновени черти, светлокестенява коса, прав нос и навярно бе тридесетина годишен. Във физиономията му нямаше нищо отличително или запомнящо се.

Съхраних снимката на твърдия диск, а след това се обадих в „Уайли Принсес“ и попитах за Нилс Бьорн. Администраторът ми каза, че си е тръгнал предишния ден.

Помолих да ме свържат със стаята на семейство Макданиълс.

Разказах на Ливън за телефонното обаждане от непознатата жена, както и какво бях научил за Нилс Бьорн: че е бил обвинен в продажба на оръжие на терористична държава и изнасилване на манекенка. Но нито едно от обвиненията не е издържало в съда. Допреди два дни въпросният мъж е бил в „Уайли Принсес“.

Опитвах се да овладея вълнението си, но то се прокрадваше в гласа ми.

— Това може да е пробив — казах аз.

Ливън позвъни на Джаксън. След като пет минути слуша някаква мелодия, му казаха, че лейтенантът ще му се обади. Той затвори, включи телевизора — голяма плазма, заемаща половината стена — и се заслуша в новините.

Отначало се появи уводният клип на емисията „Обедни новини на острова“ с Трейси Бейкър и Канди Кекоолани, след което Бейкър заговори за „все още изчезналия модел Ким Макданиълс“. В долния край имаше нейна снимка по бикини, а след това върху екрана се появи лицето на Джаксън и надписът: „НА ЖИВО“.

Лейтенантът говореше пред журналистите, скупчени около входа на полицейското управление.

— Барб, ела бързо ! — извика Ливън, докато увеличаваше звука.

Барб седна на дивана до него тъкмо когато Джаксън казваше:

— Ние разговаряме с обекта на нашия интерес и разследването продължава. Всеки, който разполага с някаква информация за Ким Макданиълс, може да ни се обади. Гарантираме, че самоличността му ще бъде запазена в тайна. И това е всичко, което мога да ви кажа на този етап.

— Арестували ли са някого или не? — попита Барб, стиснала ръката на съпруга си.

— „Обект на интерес“ означава заподозрян. Но не разполагат с достатъчно доказателства срещу него, иначе щяха да кажат, че го разпитват. — Ливън усили още малко звука.

— Лейтенант, правилно ли сме разбрали, че разговаряте с Дъг Кахил? — попита един репортер.

— Без коментар. Това беше всичко, което имах да ви кажа. Благодаря.

Джаксън се обърна, а журналистите пощуряха. Върху екрана отново се появи Трейси Бейкър.

— Дъг Кахил, преден защитник от „Чикаго Беърс“, е бил видян в Мауи и според наши информирани източници е бил любовник на Ким Макданиълс.

Върху екрана се появи снимка на Дъг в екип на отбора и с шлем под мишница. Беше широко усмихнат, с късо подстригана руса коса, слаб, лицето му беше привлекателно и типично за младеж от Средния запад.

— Мога да допусна, че я преследва — промърмори Барб, дъвчейки долната си устна. Издърпа дистанционното от ръката на съпруга си и намали звука. — Но да я нарани? НЕ вярвам в това.

В същия миг телефонът иззвъня и Ливън грабна слушалката.

— Господин Макданиълс, обажда се лейтенант Джаксън.

— Арестувахте ли Дъг Кахил? Ако сте го направили, сте допуснали грешка.

— Преди около час се появи свидетел — местен жител, който заяви, че е видял как Кахил е преследвал Ким след снимките.

— Но нали Дъг ви каза, че не се е виждал с Ким?

— Точно така. Следователно може да ни е излъгал и затова в момента разговаряме с него. Той продължава да твърди, че няма нищо общо с изчезването на дъщеря ви.

— Има още нещо, което би трябвало да знаете — рече Ливън и разказа на Джаксън за обаждането до Хокинс и подхвърлената информация за международен бизнесмен на име Нилс Бьорн.

— Ние знаем кой е Бьорн — заяви Джаксън. — Няма връзка между него и Ким. Никакви свидетели. Нищо не открихме и върху записите на охранителните камери.

— Говорили ли сте с него?

— Напуснал е хотела още преди някой да разбере, че Ким е изчезнала. Макданиълс, зная, че не ви се вярва, но Кахил е нашият човек. Просто ни е нужно малко време, за да го пречупим и да го накараме да си признае.

Анри, в ролята си на Чарли Ролинс, обядваше в „Санд Бар“ — елегантен и скъп хотелски ресторант на брега на океана. Яркожълтите чадъри светеха като факли над главите на посетителите, тийнейджъри тичаха нагоре по стълбите от плажа, а загорените им тела лъщяха, мокри от водата. Анри се замисли — не можеше да реши кои са по-привлекателни — момичетата или момчетата.