Джеймс Паттерсон - Плажът

Чарли поръча десертно вино, както и цялото десертно меню — цукото 10 10 Zicotto — кекс със сметана, шоколад и бадеми. — Б.пр. , пралини, шоколадов мус, пресни банани от острова, които сервитьорът карамелизира на масата пред тях. Вкусният аромат на горена захар го накара отново да огладнее. Гледаше с копнеж момичето пред себе си, защото изящната млада жена отново приличаше на малко дете — сладка, уязвима и достъпна за него.

Четири хиляди долара щяха да бъдат добре похарчени пари, дори всичко да приключеше в този момент.

Но не приключи.

Облякоха си бански в една от шатрите край басейна и отидоха на дълга разходка по плажа. Лунната светлина къпеше в сребристо сияние пясъка и превръщаше океана във вълшебна смесица от шепот на прибоя и морска пяна.

Джулия изведнъж се разсмя.

— Хайде да се надбягваме! Този, който стигне последен до водата, е стар глупак и това ще си ти, Чарли!

Тя се затича и изписка, когато вълната я заля до бедрата, а Чарли щракна набързо няколко снимки, преди да пъхне камерата в брезентовата торба и да я остави на пясъка.

— Сега ще видим кой е стар глупак.

Спусна се към нея, гмурна се във водата и изплува на повърхността, обвил ръце около тялото й.

Върнах се в хотелската си стая и проверих за съобщения, но нямаше нови обаждания от жената със силния акцент, нито от когото и да било другиго. Включих компютъра си и не след дълго изпратих на служебния имейл на Арънстейн в. „Лос Анджелис Таймс“ статия от сто и седемдесет думи.

Свършил работата си за деня, включих телевизора и видях, че изчезването на Ким бе главната тема на новините в десет.

Появи се надпис: „Извънредни новини“, а след това говорителят обяви, че Дъг Кахил е главният заподозрян за отвличането на Ким Макданиълс. Снимката на спортиста с пълна екипировка на „Чикаго Беърс“, шлем под мишница и широка усмивка като на филмова звезда, запълни екрана. Сто и тринадесет килограма здрава телесна маса и мускули.

Изводите бяха ясни. Кахил би могъл без усилие да грабне тежката петдесет килограма Ким и да я отнесе под мишница като топка за ръгби.

В този миг очите ми едва не изскочиха от орбитите си.

Кахил беше на екрана — видеоклипът бе заснет преди два часа. Докато вечерях пица с Еди Кеола, в полицейското управление в Кихей се бе развила бурна дейност.

Спортистът бе в компанията на двама адвокати, единият от които ми беше познат. Еймос Брок, елегантен и самоуверен, в перленосив костюм. Той бе име в Ню Йорк. Защитаваше известни личности и спортни звезди, стигнали твърде далеч в прекрачването на границите на закона. Самият Брок се бе превърнал в звезда и сега защитаваше Дъг Кахил.

Камерите пред полицейското управление в Кихей бяха насочени към Кахил и Брок. Адвокатът пристъпи към микрофона и заговори:

— На моя клиент, Дъг Кахил, не е предявено никакво обвинение. Всичко е безпочвена спекулация. Няма никакво доказателство, което да подкрепи нелепостите, които се изговориха по негов адрес, и тъкмо затова клиентът ми не е обвинен в нищо. Дъг ще направи изявление — само едно и сега.

Сграбчих телефона и позвъних на Ливън. Звучеше сънен, сякаш го бях изтръгнал от дълбок сън.

— Ливън, обажда се Бен. Включи телевизора на Канал 2. По-бързо.

Без да прекъсвам разговора, гледах как Кахил излезе напред и застана в средата. Беше небръснат, облечен в синя памучна риза, закопчана до горе, и отлично скроено спортно сако. Без подплънките от екипа, той бе изгубил голяма част от внушителната си осанка — приличаше по-скоро на хлапе, участващо в курс по мениджмънт на Уолстрийт.

— Дойдох в Мауи, за да се видя с Ким — започна Дъг с глас, треперещ от сълзите, които се стичаха по лицето му. — Видях я за около десетина минути преди три дни и след това повече не съм я виждал. Не съм я наранил. Обичам Ким и ще остана тук, докато я намерим.

Кахил подаде микрофона на Брок.

— Ще повторя: Дъг няма нищо общо с изчезването на Ким и ви гарантирам, че ще подведа под съдебна отговорност всеки, който разпространява уронващи репутацията му клевети. Това е всичко, което можем да ви кажем за момента. Благодаря.

— Какво мислиш за това? — попита в слушалката Ливън. — За адвоката? За Дъг?

— Дъг беше много убедителен — отвърнах. — Или наистина я обича, или е много добър лъжец.

Хрумна ми още нещо, което не споделих с Ливън. Онези сто и седемдесет думи, които преди малко изпратих на Арънстейн в „Лос Анджелис Таймс“.