Джеймс Паттерсон - Плажът

— Открихме го в Макена и снощи го разпитвахме повече от два часа, докато той не поиска адвокат. Заяви, че не се е виждал с Ким, че тя не искала да говори с него. Не можехме да го арестуваме, защото не разполагаме с нищо срещу него — завърши Джаксън и върна мобилния телефон в чекмеджето. — Макданиълс, ето каква е ситуацията. Обадил ти се е непознат мъж, който ти е казал, че дъщеря ти е при него. У нас е и мобилният телефон на Ким. Но все още не знаем дали е било извършено престъпление. Ако Кахил реши да се качи на следващия самолет, ние не можем да сторим нищо, за да го спрем.

Видях как по лицето на Барбара се изписа изумление.

— Дъг не го е направил — заяви Ливън.

Веждите на лейтенанта отскочиха нагоре.

— И защо си толкова сигурен?

— Познавам гласа му. Мъжът, който ни се обади, не беше Дъг.

Отново бяхме в черния седан, но този път аз седях на предната седалка до шофьора. Марко нагласи огледалото за обратно виждане, разменихме кимвалия, но нямаше какво да си кажем. Разговорът се водеше на задната седалка между Барбара и Ливън.

Ливън обясняваше на жена си:

— Барб, не ти предадох съвсем точно какво ми каза онова копеле, защото нямаше смисъл да те тревожа излишно. Съжалявам.

— Аз съм твоя съпруга. Нямаш право да премълчаваш подобно нещо.

— „Тя попадна в лоши ръце“. Това беше единственото, което не ти казах, и сега нямаше да го знаеш, ако не се налагаше да го съобщя на Джаксън. Опитах се да те предпазя, скъпа, исках да ти го спестя.

— Да ме предпазиш? — разплака се Барб. — Ти ме излъга, Ливън! Ти излъга! — Ливън също се разплака и аз разбрах чак сега какво бе измъчвало нещастния баща, каква бе причината за безжизнения поглед в очите му, защо изглеждаше толкова отнесен и погълнат от мислите си. Някакъв мъж бе казал, че ще нарани дъщеря му, а Ливън не бе казал на жена си. Сега повече не можеше да се преструва, че това не е истина.

Искаше ми се да им осигуря известно уединение, затова спуснах прозореца и се загледах към плажната ивица, вече оживена от безгрижни туристи, излезли на пикник край океана. В същото време родителите на Ким страдаха безутешно. Контрастът между забавляващите се и плачещата двойка зад мен бе мъчителен и потискащ.

Отбелязах си нещо, извърнах се назад и се опитах да успокоя Ливън.

— Джаксън не е от деликатните, но той се е заел със случая. Може да е добър полицай.

Ливън ме погледна твърдо.

— Мисля, че си прав за Джаксън. Той те разнищи за пет секунди. Я се погледни. Ти си паразит! Пишеш историята си. Продаваш на вестниците нашата болка.

Почувствах обвинението като удар в корема — но предполагам, че в думите му имаше известна истина. Преглътнах обидата, защото искрено му съчувствах.

— За себе си си прав, Ливън — заговорих меко. — Но дори и да съм точно това, което каза, историята с Ким може да излезе от контрол и да ви изяде живи. Спомни си за Рамзи 6 6 Патриша Рамзи (1990–1996), убийството й предизвиква огромен медиен интерес; намерена е мъртва в мазето на родителите и осем часа след като е обявена за изчезнала; случаят все още не е разрешен. — Б.пр. . За Халоуей 7 7 Натали Ан (р. 1986), изчезнала през 2005 г. по време на училищна екскурзия, случаят остава неразкрит, за което родителите обвиняват полицията; предполага се, че момичето е убито, но тялото не е намерено; силен медиен интерес. — Б.пр. . За Маккан 8 8 През 2007 г. 4-годишната Мадлин Маккан изчезва, докато е на почивка с родителите си в Португалия; детето не е намерено въпреки усиленото издирване; напоследък се появиха съмнения, че родителите са замесени в смъртта й. — Б.пр. . Надявам се, че Ким е в безопасност и скоро ще бъде открита. Но каквото и да се случи, аз съм сигурен, че няма да сгрешите, ако ми позволите да бъда с вас. Защото няма да раздухвам пожара, нито ще си измислям каквото и да било заради сензацията. Ще разкажа историята такава, каквато е.

Докато Хокинс и семейство Макданиълс вървяха между езерцата с рибки кои към хотела, шофьорът „Марко“ ги наблюдаваше. После подкара колата и се насочи на юг, по шосе Уайли-Алуани.

Докато шофираше, пъхна ръка под седалката си, извади една торба и я сложи до себе си. След това се пресегна зад огледалото за обратно виждане, където бе нагласил безжичната микро видеокамера с висока разделителна способност. Извади картата за видеопаметта и я пъхна в джобчето на ризата си.

Опасяваше се, че по време на пътуването от полицейския участък камерата може да се е разместила, но дори да се бе записала само разплаканата двойка, щеше да разполага със страхотно озвучаване за друга сцена. Ливън говори за лошите му ръце? Безценно.