Уилл Лэвендер - Превъзходство

— Как така се промени?

Лок търсеше точните думи.

— Ричард — започна той след кратко мълчание — беше по-различен от останалите ми студенти. На първо място беше по-умен, но също така и по-мрачен. По-затворен. Фолоус се превърна за него във фикс идея. Докато пътувахме заедно онова лято, започнах да опознавам по-добре тази му страна. И започнах да се страхувам от него.

— Какъв беше тогава? — попита Келър. — Какъв студент беше?

— Ричард винаги е имал огромно желание да издири Фолоус, но аз го спирах. Знаете за телефонното обаждане до мен, предполагам. — Лок ги изгледа мрачно и продължи: — Беше… обезпокояващо, меко казано. Но след това, през януари седемдесет и пета година, се появи „Златното мълчание“. Получих в университета екземпляр от анонимен подател. Ричард, разбира се, беше убеден, че това е Фолоус, който се опитва отново да се свърже с мен, и че този път не мога да откажа — на него, а и на себе си — издирването. Когато най-накрая пристигнахме в Айова, след края на семестъра, Чарлз Ръдърфорд вече беше мъртъв от половин година. — Лок извърна поглед, изражението му бе станало направо зловещо. — Прекарахме много дни с вдовицата. Говорихме с нея, научихме доста неща за работата на Чарлз с енциклопедиите. Когато повдигнахме въпроса за Пол Фолоус, тя се вбеси. Беше в шок. Закле се, че съпругът й няма нищо общо с него, че не е бил писател и снимката на книгите е някакъв номер. — Лок млъкна и погледна през прозореца към запуснатите поля, които се разстилаха от малката къща към хоризонта. — Ричард вярваше на Лидия. За него това, че вдовицата отглежда сама болния си син, беше истински подвиг. Виждаше в това нещо от собствения си живот. Неговите фуги, нали се сещате, както и ранната смърт на собствения му баща. Започна да я закриля.

— Продължихте ли да общувате, след като се върнахте след онова лято в „Дюмант“?

Лок мълчеше. На челото му запулсира синя вена.

— Забраних му да идва на лекциите ми — каза той безизразно. — Казах на ректора, че повече не мога да го погледна в очите, не и след пътуването до Айова. Беше ми трудно дори да съм близо до Ричард, затова накрая напуснах „Дюмант“ и отидох да преподавам в друг университет. Години по-късно си намерих друго протеже, което обаче не беше като Ричард.

— Възможно ли е Олдис да не е извършил убийствата в „Дюмант“, доктор Лок?

Лок се засмя.

— Невъзможно. Той е убил онези момичета. — Поколеба се и пак се загледа през прозореца. Бе започнало да вали и дъждовните капки се блъскаха в стъклото. След това се обърна към двамата студенти, сякаш току-що му бе хрумнало нещо, и каза: — Ако ви е накарал да го съжалявате, ако сте тук, за да го оневините, веднага спрете. Освобождаването на Ричард Олдис е най-лошото нещо, което някой може да направи.

— Не разбирам, ректор Фиск. За какво сте излъгали?

Ректорът се размърда в количката си. Очите му сякаш я търсеха, после се обърнаха към единствения прозорец. Книгата на Фолоус със скрития в нея пистолет беше на нощното шкафче, но тя не направи нищо, за да я скрие.

— Исках да знам кой е Фолоус — каза старецът. — Така отчаяно го исках…

— Какво сте направили? — попита тя задъхано.

— Никога не съм бил сигурен в невинността на Ричард.

Алекс трепна. Думите на ректора сякаш я прерязаха през корема.

— Винаги съм имал резерви относно връзката му с убийствата в „Дюмант“. Винаги.

— Но когато идвах в дома ви по време на курса вие казахте…

— Помня какво ти казах — прекъсна я рязко Фиск. — Но играех по схемата на Ричард, защото исках информацията, която той имаше. Исках да открия кой е Фолоус и да разгадая мистерията. Трябваше да сложа край на тази лудост. — Фиск затвори очи, сякаш преживяваше наново ужасен спомен. — Отидох веднъж да го видя в „Рок Маунтин“. Той ми разказа за курса, който обмисля, а аз подкупих борда на колежа, за да може наистина да се проведе. Имах толкова много власт тогава, че никой не се осмели да ми се възпротиви. Следващия път, когато пак отидох до затвора, Ричард ми каза да напиша послание в една книга…

— Господи!

— Онова за невинността му в книгата, която ти намери, Алекс — това беше мое дело. Искаше ми се да вярвам, че е истина, но Ричард така и никога не отрече в прав текст, че е извършил убийствата. Не е и директно. Каза ми как да изпълня своята роля, че един от студентите ще бъде „избран“, точно тази дума използва. Че този студент ще бъде нашите очи и уши. Но и думичка не обели за невинността си. Всичко беше съсредоточено върху издирването на Фолоус. Дори не спомена университета „Дюмант“ и мъртвите студентки. Нито веднъж.