Уилл Лэвендер - Превъзходство

— Чарли мрази силната светлина — прошепна Лидия Ръдърфорд. — Винаги е било така. — След това се обърна към сина си с глас, който предполагаше, че той има проблеми със слуха. — Чарли, това са нашите гости. Дошли са чак от Върмонт. Изучавали си твоя случай в колежа. Чели са за теб и за доктор Мороу. — И го погледна очаквателно.

Синът извърна лице към тях и Алекс затаи дъх.

Пред нея седеше човекът от снимката от задната корица на романите на Фолоус. Най-накрая бе намерила мъжа с тъмното сако.

Ричард Олдис бе изчезнал и всички бяха в опасност.

Слухът се разпространи из къщата на Фиск като пожар. Отначало всички бяха в шок, когато чуха, че Мелиса Лий е третата жертва и че Олдис се крие и може би е на път към кампуса. След това стигнаха до прозрение, което ги накара да обърнат очи към Алекс. Тя усещаше как всички я обвиняват. „Той те изигра, Алекс. Измами те и ти му позволи“.

Блак ги заключи в къщата и остави отвън свои хора да следят за някакви знаци от професора. Алекс чу да говорят за него, че е „въоръжен и опасен“; знаеше, че ако Олдис си покаже носа в Джаспър, ще го застрелят на място.

„Как? — чудеше се тя. — Как се стигна дотук?“

Келър остана при нея. Другите се оттеглиха по стаите си, но тя не помръдна. Не можеше. Беше сбъркала за всичко.

— Кажи го — обърна се тя към Келър.

— Какво? — попита той и разтри уморено слепоочията си.

— Кажи това, което си мислиш, Келър. Че изпуснах топката. Че прецаках всичко.

— Не си… — Но нямаше смисъл; ако продължеше в този дух, щеше да заприлича на покровителствено отношение, а Келър я познаваше прекалено добре, за да си го позволи. — Той си е такъв, Алекс. Винаги е бил такъв. Тези загадки… той живее заради тях.

— Но всички ми го казваха, Келър. Опитваха се да ме предупредят, а сега… — „Сега трима са мъртви, а аз можех да го спра“.

Келър поклати глава.

— Не бива да се виниш, Алекс.

Гневът й изби на повърхността. Как се осмеляваше той да й казва как да се чувства! Да не би да си въобразяваше, че отново са в Айова? Че са хлапета, които се щурат насам-натам и се опитват да открият някакъв откачен писател? Погледна го, зъбите й бяха стиснати, кипеше от яд.

— Къде е?

Той присви очи.

— За какво говориш?

— Ти го открадна. Видя го на полицата и когато се върнах от Олдис, вече го нямаше. Какво направи с него?

На лицето му се изписа искрено объркване. Нямаше представа за какво му говори.

„Не му позволявай да постъпва с теб като Олдис, Алекс. Не го оставяй да те заблуди“.

— Къде е, Келър? — попита тя отново.

Физиономията му остана същата — момчешко удивление. След това бавно се промени. Парченце по парченце пред нея се появи лицето, което познаваше.

— В стаята ми. Ще ти дам да го видиш.

— Тогава да вървим.

— Не сега. Има прекалено много хора. По-късно.

Тя го погледна.

— Истински ли е, Келър?

Отначало той само я гледаше. После кимна.

— Да. Непубликуваният роман на Фолоус. Ела към десет и ще го прегледаме заедно.

След това излезе от стаята и тя остана сама със своята вина.

Точно преди да се стъмни — репортерите още сновяха по двора и из кампуса — Алекс се унесе. Сънува призрачен сън: вървеше след някакъв мъж по коридор. Мъжът беше Ричард Олдис. Не беше наясно откъде го знае, защото не виждаше лицето му.

„Къде отиваме, професоре?“ , попита го тя.

„Ще видиш — отвърна й той. — Имаш ли ми доверие?“

В съня си тя изобщо не се поколеба: „Да, професоре. Имам ти доверие“.

Същевременно осъзна, че той е своя по-млада версия. Косата му бе по-гъста и по-тъмна. Носеше костюм, с какъвто го бе виждала на стари снимки, от времето на процеса.

— Доктор Шипли — повика я някой. — Доктор Шипли, събудете се.

И тя се събуди. Изправи се рязко и видя детектив Блак.

— Аз съм — каза той. — Успокойте се.

— Той дали…

— Не — отвърна Блак. — Олдис все още е в неизвестност. Трябва да се приберете в стаята си.

— Но…

— Не — прекъсна я той категорично. — Никакви възражения. Докато Ричард Олдис е на свобода, трябва да се погрижим за безопасността на всички. Този човек е невероятно опасен.

Искаше й се да възрази, но нямаше какво да каже. Блак беше прав.

Стана и тръгна към стаята си. След нея долетя гласът на полицая.

— Ще имам още въпроси, ако намерим Олдис. Когато намерим Олдис. И моля да проумеете, че ако ви се обади, ако изобщо ви даде някакъв знак, ние трябва веднага да научим. Ако го прикривате или лъжете заради него по какъвто и да е начин…