Уилл Лэвендер - Превъзходство

И замръзна.

Ето го. В огледалото. Там се виждаше задната страница на книгата.

Алекс бавно преобърна томчето.

На задната корица се мъдреше традиционната снимка на автора. Знаеше, че този човек не е Пол Фолоус. Или поне никой не бе сигурен дали е той, или не. Поставяха фотографията на всички издания на романа точно по тази причина: никой не знаеше истинската самоличност на писателя и затова винаги го илюстрираха с амбулантния търговец на енциклопедии.

Тя се вгледа в лицето на мъжа. Пригладената назад коса, преднамерената усмивка. Начинът, по който ръцете му бяха скръстени в скута. И тъмното сако, с което беше облечен.

„Как се казва мъжът…?“

Преди да се усети, вече бе изскочила от банята и се щураше из стаята. Навлече джинсите и фланелата с емблемата на колежа, сложи си вълнената шапка и излезе възможно най-тихо, стиснала романа в ръце. Слезе с асансьора, изхвърча от Филбрик и се озова в мразовития двор.

Само западният вход на библиотеката „Стайли М. Фиск“ беше отворен. Алекс набра кода си, влезе в топлата сграда и се натъкна на библиотекарката от нощната смяна, която приличаше на мишка. Казваше се Доус и се обличаше като героиня на Джейн Остин.

— Александра Шипли, какво правиш тук по това вре…

Но Алекс вече я бе подминала и бързаше към дъното на библиотеката. Нямаше никой, освен няколко зомбита, които четяха под светлините на настолните лампи.

Литературната критика беше в дъното. Тя стигаше дотам и със затворени очи; като първокурсничка беше работила в библиотеката и я познаваше като петте си пръста.

Намери прочутия труд за Пол Фолоус на една от задните полици, окъпана в червена светлина от аварийната лампа. Взе я и зачете. Книгата се казваше „Главоблъсканици: Светът и творчеството на Пол Фолоус“, издадена през 1979 година от „Оувърланд Прес“. Автор — докторът на науките Ричард Олдис. Беше я написал три години преди убийствата в „Дюмант“.

Отвори на индекса. Намери думите, които търсеше: снимка на автора (вероятно апокрифна). Името на истинския амбулантен търговец на енциклопедии, реалния мъж на фотографията, беше на върха на езика й. Помнеше, че Олдис го спомена по време на лекцията тази вечер. „По дяволите, Алекс, трябва да внимаваш повече“.

Отгърна на съответната страница и потърси името в сумрака…

Но нещо я спря. Нещо я накара да замръзне под кървавата светлина в тихата неподвижна библиотека. Пулсът й, който до този момент препускаше бясно, се забави. Изпълни я спокойствие. Потта, избила под мишниците и по черепа й, започна да се охлажда. Цялото й тяло се стегна.

В полето на книгата някой бе написал нещо на ръка.

Трескаво надраскани с молив букви, цифри и символи, които се спускаха надолу като записки на езика на лудите.

„Какво е това, по дяволите?“

Огледа ръкописния текст. В дъното на страницата видя четливи редове. Бяха по-различни от останалите. По-тъмни, сякаш вкопани в страницата, почти гравирани. Хладнокръвен почерк, принадлежащ на човек, който е държал посланието му да бъде открито.

Поздравявам ви, че открихте тази бележка. Вече стигнахте много далеч. А сега прегледайте тази книга.

Алекс разгледа следващата страница, където грубо надрасканото послание продължаваше. Намери още редове, написани от същата твърда ръка.

Това, което прочете, щеше да промени живота й.

Ричард Олдис е невинен. За да откриете човека, който наистина уби двете студентки в „Дюмант“, първо трябва да разберете истинската самоличност на Пол Фолоус. Двете загадки са едно и също нещо. Не споделяйте с никого, че сте видели това.

Въпреки че беше възбудена до крайност, Алекс отиде съвсем спокойно до предната част на библиотеката и записа книгата в картона си.

— Ох, вие, студентите по литература — въздъхна библиотекарката. — Само ви дай да учите.

Старецът, нейният доверен приятел, бе ослепял. Живееше сред книги и спомени от колежа, в който някога бе властвал. На ореховото писалище имаше стара сгърчена от годините снимка, на която бяха той и председателят на борда. На друга беше фотографиран с Нобелов лауреат, отдавна мъртъв. Двамата бяха с разкопчани ризи и пиянски усмивки. Но най-ценното му притежание беше подреден и залепен на тънка дъска пъзел с деформирано лице на мъж, нарисувано в традициите на кубизма. Отдолу имаше надпис:

„На моя приятел ректора Фиск. Ще намерим Фолоус. Ричард Олдис“.

Датата беше 25 декември 1985 година. Олдис бе подреждал пъзела в затвора.