Никой не знаеше как да приеме това твърдение. Взираха се в екрана и чакаха човекът на него да продължи.
— Ами ако това, което току-що ми се случи, е просто номер?
Студентите бяха объркани. Някой се изсмя нервно.
— Наистина имам неврологично заболяване — каза Олдис. — Но ако нямах, ако припадъкът, който току-що получих, е наистина измама, представление, щяхте ли да повярвате, че наистина изпитвам страдание?
Никой не отговори.
— Хайде. Бях убедителен, нали?
— Да — обади се от задния ред Франк Марсдън, строен младеж с класическа хубост; първата му специалност беше актьорско майсторство, а втората — литература. Беше единственият от студентите в залата, който можеше да различи истинско от престорено страдание.
— Напълно — каза Алекс Шипли.
— Ами ако и литературата е същото нещо? — продължи Олдис. — Ами ако книгата, романът, ни заблуждават, че описват реалността, а когато потънем в тях, когато започнем сериозно да ги четем и наистина да обръщаме внимание какво пише вътре, видим, че зад тези страници се крие цял един нов свят? Вселена от по-дълбоки истини. И за да влезем в нея, ни трябва само заешка дупка 8 8 Алюзия с „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Алиса влиза в Страната на чудесата през заешка дупка. — Б.пр.
.
Млъкна, остави ги да смелят кодираната информация, която току-що им бе поднесъл. После попита:
— Колко от вас са чували за Пол Фолоус?
Няколко души познаваха това име. Казаха на Олдис какво знаят за писателя. Че никой не е сигурен кой точно е Фолоус, не и категорично. Първият му роман постигнал огромен успех, но колкото повече учените и критиците се опитвали да го поставят под светлината на прожекторите, толкова повече той се криел. Че е като призрак. Че има слухове — някои публикувани, други просто клюки, — че Фолоус е Пинчън 9 9 Томас Пинчън (1937) — американски писател, един от прочутите автори отшелници, които отказват да се появяват в медиите и така генерират много слухове за себе си. — Б.пр.
, Барт 10 10 Джон Барт (1930) — американски писател, романист, постмодернист. Б.пр.
, Еко. Или че е Чарлз Ръдърфорд, амбулантният търговец на енциклопедии, чиято снимка украсява задната корица на книгите на Фолоус. Че и до днес никой не знае със сигурност самоличността му; няма публикувани интервюта на Фолоус, нито устни свидетелства, всъщност няма нищо, което да докаже без никакво съмнение, че това не е псевдоним и че такъв човек съществува.
Но дори псевдонимите могат да бъдат проследени. А с Фолоус това не се е случвало.
— Пол Фолоус играе игра — каза Олдис, — в която искам да ви включа чрез този курс. Загадката, която ще разкрием, е самият автор. Ще четем издадените му романи и ако имаме късмет, ще разберем истинската самоличност на този велик писател.
Настъпи кратка смутена тишина.
— Как така ще разберем истинската му самоличност? — попита най-накрая едно момче, Джейкъб Келър. Той беше нападател на футболния отбор на колежа. Истинска енигма: огромен, широкоплещест, но с благ поглед и винаги готов да се усмихне, пръстите му вечно бяха изцапани с вар от очертанията на игрището. Единственият член на футболния отбор, който знаеше наизуст Кийтс.
— Имам предвид, господин Келър — каза Олдис, — че единствената ви задача по време на този курс ще бъде да откриете кой всъщност е Пол Фолоус.
— Но в това няма никакъв смисъл — обади се глас от задния ред. Втората специалност на Луис Прайн беше психология и той беше може би единственият участник в курса, който не бе маниакално обсебен от книгите. — Търсят Фолоус от трийсет години. Специалисти, академици, почитатели на конспиративните теории. Как да го намерим за един кратък вечерен курс в колежа в Джаспър?
— Трябва да имате повече вяра в способностите си, господин Прайн.
Студентите се спогледаха. Почувстваха се всемогъщи, изпълнени с енергия и малко уплашени. Времето на първата им лекция изтичаше. Бяха им казали, че екранът ще угасне точно час след като е светнал. Мониторът бил нагласен така, че да се изключи автоматично след шейсет минути.
— За домашна работа ви давам да прочетете първите петдесет страници на шедьовъра на Фолоус „Спиралата“. Утре сутрин по електронната си поща ще получите пълната програма на курса — каза Олдис. — Но преди да си тръгнете, искам да ви задам въпрос, над който да разсъждавате. Приемете и него като домашна работа. Загадка, взета директно от великия Пол Фолоус.
Читать дальше