Уилл Лэвендер - Превъзходство

Момичето мълчеше и се взираше в Алекс. В очите й проблесна предизвикателство. Алекс стана, оправи гънките на якето си и опита да се усмихне. „Момичето е петнайсет години по-младо от теб, Алекс, а ти се боиш от нея? За бога!“

— Тъкмо си тръгвах — каза тя тихо. — Професоре. Дафни. — Кимна непохватно и тръгна към вратата. Момичето се поколеба на прага, после се отмести да й направи път. Алекс се промуши покрай нея и мина на слалом покрай книгите в коридора.

Намери външната врата и излезе, бързаше да поеме свеж въздух.

Но Олдис я настигна и я дръпна за рамото. Алекс спря на верандата. Почти бе успяла да се измъкне. Да се освободи от него.

— Тя е още хлапе — сопна се тя на вятъра.

— Играчка — каза професорът. — Нищо повече от забавление.

Алекс се дръпна от него.

— Можем да продължим разговора си — каза той и устата му сега бе разтегната почти от ухо до ухо. Алекс погледна малката кола под наем, която щеше да я изведе на магистрала 2 и към колежа. — Сладката Дафни няма нужда да знае.

Алекс се отскубна от него. Чу го да се смее след нея, докато отиваше към колата, отваряше вратата и се качваше.

— Александра, почакай!

Тя се спря, както бе наполовина в колата, едното й стъпало все още бе на алеята на Олдис.

— Ако съм прав — каза Олдис — и наистина е един от тях, това означава, че се излагаш на огромна опасност. Когато студентите от вечерния курс се върнат тук и започнеш да ги наблюдаваш, бъде много внимателна, Александра, защото един от тях ще наблюдава теб… — Млъкна, загледа се някъде зад нея, сякаш търсеше нещо в гората край малката си къща. — Ще умра, ако нещо се случи с теб. Първо ще убия човека, който ти е посегнал, а след това ще забия брадвата в себе си. Обещавам ти.

Преди да потегли, тя погледна назад към къщата. Видя го на прозореца. Гледаше я как си заминава.

Когато се върна в Джаспър, Алекс посети един доверен стар приятел.

А после започна да им се обажда един по един, докато всички, които бяха останали, се съгласиха да се върнат, за да засвидетелстват почитта си към Майкъл Танър.

— А сега да започваме.

Образът на доктор Ричард Олдис на екрана леко потрепна и след това се стабилизира. Девет лица се взираха в него и го очакваха да започне лекцията си. Чудеха се дали ще им разкаже какво е направил преди дванайсет години. Двете убийства (смяташе се, че са извършени с брадва, но оръдието на престъплението така и не бе намерено), зловещите сцени от университета „Дюмант“… никой нямаше представа дали тези теми ще се обсъждат. Олдис не биваше да говори за престъпленията, но не приличаше на човек, който би играл по правилата.

— Какво е литературата? — попита професорът. Никой не гъкна. Ушите им пищяха от тишината.

Олдис леко се усмихна и се приведе напред. Очите му — прикрити, черни и саркастични — се стрелнаха във всички посоки, за да огледат аудиторията.

— Господин Танър — прочете той от списъка със студентите, който камерата не улавяше. — Кажете ни, моля, какво според вас е литературата.

Момчето Майкъл Танър се обърна към екрана. Гласът му трепереше.

— Литературата е сбор от книги. Канонът.

— И какъв е този канон според мнението ви?

— Фокнър, Джойс, Улф. Най-вече модернистите.

По лицето на Олдис премина сянка.

— Модернистите убиха толкова много хубави неща.

Момчето се сви на мястото си.

— Господин Кейн — продължи Олдис. — Какво е литературата?

— Литературата е чувството, което изпитваш, когато четеш книга — каза Крисчън Кейн, слабо момче от втория ред. Опита се да се направи на по-едър, отколкото беше, да се надигне до ръста на тези, които винаги стърчаха над него. Получи се, но съвсем слабо. Само защото Кейн беше изключително умен и знаеше как да го направи.

— А, човек на чувствата. Това ми харесва, господин Кейн. Кажете ми, какви точно чувства ви връхлитат, когато четете Исак Бабел 6 6 Исак Бабел (1894–1941) — руски автор на пиеси, разкази и романи, наречен най-великият прозаик на руското еврейство. Въпреки че е комунист, е арестуван, малтретиран и екзекутиран по време на Сталинисткия режим. — Б.пр. ? Или Борис Пилняк 7 7 Борис Пилняк (1894–1938) — руски писател, критик на модерното общество и урбанизацията. Осъден на смърт и екзекутиран от комунистическия режим по обвинения в шпионаж и тероризъм. — Б.пр. , който не е бил реабилитиран, защото е разстрелян от цял взвод и оставен на птиците да го изкълват? Или Достоевски? Какво чувствате, когато четете сцените с Расколников и брадвата в „Престъпление и наказание“?