Стив Берри - Гробницата на императора

Добре поне че проблемът с Дзин Джао беше решен завинаги.

Най-после всичко започваше да идва на мястото си. Трийсет години всеотдайност вече можеха да бъдат възнаградени. Всички заплахи бяха отстранени или блокирани.

Оставаше единствено Ни Юн.

Антверпен, Белгия

14:05 ч.

Ни Юн седеше на черен стол от лакирано дърво, копие на мебелите от периода Цин. Той познаваше добре елегантната линия и красивите извивки на този прекрасен пример за майсторството на китайските мебелисти от началото на XVIII век. Качеството на сглобката беше толкова прецизно, че гвоздеите и лепилото бяха излишни.

Сдържаният му домакин седеше в кресло от тръстика. Лицето му беше по-издължено от нормалното за повечето китайци, очите му бяха по-кръгли, а оредялата коса над необичайно високото чело бе леко къдрава. Пау Уън беше облечен в бял панталон и златисто сако от фина коприна.

— Имате много хубав дом — похвали го на родния им език Ни.

Пау прие комплимента със сдържаността на седемдесетгодишен човек. Твърде млад, за да бъде съвременник на Мао по време на народната революция през 1949 г., прогонила Чан Кайши и неговите националисти на остров Тайван, Ни беше наясно с голямото влияние на Пау през 60-те, нараснало още повече след смъртта на Мао през 1976 г.

Десет години по-късно Пау беше напуснал Китай, за да се установи тук, в Белгия, на другия край на света.

— Исках жилището да ми напомня за дома — отвърна Пау.

Гледана отвън, къщата, която се намираше на няколко километра от Антверпен, беше обикновена постройка с високи сиви стени, наклонен покрив и извити нагоре стрехи. Беше разделена на две самостоятелни кули съгласно традиционната китайска архитектура, които предлагаха компактност, строга симетрия и подчертана йерархия. Отвътре беше светла, просторна, декорирана в класически стил, независимо от наличието на модерни удобства като климатична инсталация, централно отопление, охранителна система и сателитна телевизия.

Ни добре познаваше тази архитектура.

Върховният символ на благополучие и богатство за китайците беше многофамилната резиденция с вътрешен двор, заобиколен от четири постройки, пред всяка от които трябваше да има веранда и добре поддържана градина. Някога дом за благородници, днес такива къщи можеха да си позволят единствено военните, партийната номенклатура и новобогаташите.

— Вашият дом ми напомня за резиденцията на един кмет в североизточните райони на Китай, която посетих неотдавна — добави Ни. — В нея открихме двеста и петдесет златни кюлчета — огромно богатство за човек, който печели няколко хиляди юана годишно. Разбира се, в качеството си на кмет той контролираше местната икономика, която се развиваше добре и привличаше вниманието на чуждестранните инвеститори. Аз го арестувах.

— След което сте го екзекутирали, нали? Бързо и без много приказки.

Пау очевидно беше наясно с действието на китайската правосъдна система.

— Какво ви води в Европа, министре? — попита той. — И точно при мен?

Ни беше шеф на Централната комисия за дисциплинарна инспекция към Китайската комунистическа партия, пряко подчинена на Народното събрание и равна по права на всемогъщия Централен комитет. Основната й задача беше изкореняване на корупцията и злоупотребите.

— Не бих искал да бъда враг на човек като вас — добави Пау. — Доколкото ми е известно, от вас се страхуват всички в Китай.

И това го беше чувал.

— Други твърдят, че сте най-честният човек в цялата страна.

Отново позната дефиниция.

— А вие, Пау Уън, все още имате честта да сте китайски гражданин — подхвърли Ни.

— И се гордея с това — кимна домакинът.

— Тук съм, за да поискам от вас да упражните правата си на китайски гражданин.

Седяха в дневната, която гледаше към вътрешния двор с разцъфнали дървета. Тишината се нарушаваше единствено от жуженето на пчелите и бълбукането на малкия фонтан. Остъклена врата и копринени завеси ги отделяха от съседния кабинет.

— По всяка вероятност сте взели със себе си някои произведения на изкуството, когато сте напуснали родината — подхвърли Ни.

— Имате ли представа какво беше положението, когато Мао беше жив? — засмя се Пау. — И познавате ли изобщо историята на страната? Имам предвид от гледната точка на високата ви позиция като пазител на партийната съвест?

— В момента се интересувам единствено от вашите кражби.

— Напуснах Китай преди близо трийсет години. Защо чак сега проявявате интерес към моите кражби ?