Стив Берри - Гробницата на императора

— Всичко това е собственост на Народната република — отбеляза Ни.

— Напротив, аз спасих тези неща от Народната република.

Досадата започна да се промъква в душата на Ни.

— Пояснете се, старче — настоя той.

— По време на славната Културна революция видях как войниците изхвърлиха на слънце една великолепно запазена мумия на две хиляди години, а селяните започнаха да я замерят с камъни. Това се случи в Чанша, но подобна беше съдбата на милиони безценни предмети от нашето културно наследство. Представете си каква научна и историческа информация беше безвъзвратно изгубена заради тази глупост.

Ни си отбеляза да не се вслушва прекалено в думите на Пау. Добрият следовател не бива да се поддава на приказките на хората, които разпитва. Самият той непрекъснато внушаваше това на своите подчинени.

Домакинът се приближи до голямо сметало, изработено от дърво и бронз.

— Тази вещ е на хиляда и петстотин години, но и сега може да се използва в офис или банка. Векове наред на Запад не са имали представа за подобен вид калкулатор, използван от китайските финансисти и търговци. Нито пък са чували за понятия като десетична система, нула, отрицателни числа, стойността на числото пи. Всичко това било открито за пръв път в Китай.

— Откъде знаете? — попита Ни.

— От историята. За съжаление нашите могъщи императори и Културната революция на Мао пренаписаха тази история за своите цели. Ние, китайците, нямаме почти никаква представа за произхода и постиженията си.

— А вие имате, така ли?

— Погледнете тук, министре.

Ръката на Пау сочеше нещо като печатарска вана с подредени в колони оловни йероглифи, готови за омастиляване.

— Печатарската машина е открита през хиляда четирийсет и пета година в Китай, далеч преди копието на Гутенберг в Германия. Хартията също сме открили много по-рано от Запада. Плюс още много неща — сеизмографа, парашута, щурвала, мачтите и платната… — Пау разпери ръце, сякаш за да обхване цялата зала. — Ето го нашето наследство.

— Но въпреки това вие си оставате крадец — трезво отбеляза Ни.

— Вие не сте тук заради моите кражби, министре — поклати глава Пау. — Аз бях откровен с вас, сега е ваш ред. Кажете ми какво ви води при мен?

Безцеремонността беше едно от силните оръжия, с които Пау насочваше разговора в желаната от него посока. Уморен от празните приказки, Ни се огледа с надеждата да открие нещо конкретно. Оказа се малка бронзова фигурка на тигър с глава на дракон и крила на феникс, открита в някаква гробница от III век преди Христа. Беше дълга пет и висока три сантиметра.

— Къде е лампата с дракона? — попита той.

Върху набръчканото лице на Пау се изписа любопитство.

— И тя ми зададе същия въпрос — промърмори той.

Неочакван отговор.

— Тя?

— Една жена. Испанка с мароканска кръв, много красива. Но нетърпелива като вас.

— Как се казва?

— Касиопея Вит.

— Какво й отговорихте? — пожела да узнае Ни.

— Показах й лампата — отговори Пау и посочи една масичка в далечния край на залата. — Беше ей там. Доста ценна вещ. Открих я в една гробница от времето на Първия император през… — замисли се за момент и добави: — Мисля, че беше през хиляда деветстотин седемдесет и осма. Взех я със себе си, когато напуснах Китай през хиляда деветстотин осемдесет и седма година.

— Къде е сега?

— Мис Вит пожела да я купи. Предложи ми много висока цена, но аз отказах.

Ни го гледаше очаквателно.

— После ме заплаши с пистолет и я открадна — добави Пау. — Нямаше какво да направя. Все пак съм един старец, който живее сам.

— Един богат старец — язвително добави Ни.

— Съдбата беше благосклонна към мен — усмихна се Пау. — Както вероятно и към вас, министре…

— Кога се случи това? — рязко попита Ни.

— Преди два дни.

Тази жена трябваше да бъде открита.

— Каза ли ви нещо за себе си?

— Просто насочи пистолета към мен, взе лампата и изчезна — поклати глава Пау.

Неочакван и тревожен развой на събитията. Но не и непреодолим. Тази жена можеше да бъде открита.

— За лампата ли бихте целия този път? — попита Пау. — Може би тя има някаква връзка с предстоящата ви политическа битка с министър Карл Тан?

Въпросът го хвана неподготвен. Пау беше напуснал родината преди много време. Онова, което се случваше по върховете на политическата власт, не беше държавна тайна, но не беше и обществено достояние. Поне засега.

— Какво знаете вие за случващото се днес?

— Аз не съм глупак — отвърна почти шепнешком Пау. — Вие сте тук, защото знаете, че Тан иска въпросната лампа.