Стив Берри - Гробницата на императора

Цин Шъхуан го беше направил. Императорите след него и Мао Дзъдун — също.

Щеше да го направи и той.

Китайците изпитват панически страх от хаоса и безредиците.

— Ще предложим на народа точно това, което иска — продължи на глас той. — Ред и стабилност. Постигнем ли го, народът ще ни даде пълна свобода на действие.

— Но ние сме твърде малко на брой, за да поддържаме реда и стабилността — възрази един от събеседниците му.

— Именно затова трябва да контролираме правителството. Министър-председателят разполага с неограничени правомощия. Чрез него ще прекроим цялата политическа власт.

Никога не забравяше да говори в множествено число пред съмишлениците си от „Ба“. Теоретично всички решения в братството се вземаха колективно, а той не можеше да постигне целите си без подкрепата им.

— Трябва да сме готови за незабавни действия — продължи на глас Тан. — Лично аз работя върху тактика за укрепване на позициите ни, която може би ще доведе до ръководна роля на Китай в световната политика. Западът вече няма да диктува нашия начин на живот, няма да ни поучава кое е добро и зло, няма да решава бъдещето ни.

— Това звучи доста самоуверено.

— От векове техните мисионери се опитват да ни модернизират и покръстят. Японците също мечтаеха да ни завладеят, а Съветска Русия упорито се опитваше да ни държи под контрол. Всички те се провалиха. Но по-лошото беше, че самите ние експериментирахме със себе си. Въпреки че сме били най-великата цивилизация на тази земя. — Той замълча за момент, после тихо добави: — И отново ще бъдем!

Този път участниците в конференцията кимнаха. Всички до един.

— А какво става с Хегемона? — попита някой. — Напоследък не чуваме нищо за него.

— Спокойно, той е с нас — отговори Тан.

Антверпен

Касиопея прекоси поредната от многобройните зали, чието разположение помнеше от предишното си посещение. На приземния етаж те бяха разположени около просторно преддверие, в центъра на което се издигаше широко мраморно стълбище. Мина покрай издължен английски часовник и две витрини в китайски стил, запълнени със скъпи антики. Вдясно се намираше Галерията на порцелана с няколко лакирани маси от XVIII век, върху които бяха подредени предмети от слонова кост, емайл и стъкло с колекционерска стойност. Тя прекоси просторното преддверие с четири йонийски колони и се насочи към задното стълбище, което някога бяха използвали прислужниците.

Проникването стана лесно. Повечето от старите сгради нямаха алармена инсталация. Охраната на експозициите се осъществяваше чрез вътрешни датчици за движение, но при предишното си посещение тя не ги бе забелязала. Може би беше надделяло мнението, че тук няма нищо за крадене, или просто финансите им бяха ограничени.

Стъпваше леко, с изострени сетива и ръка върху пистолета. Спря на първата площадка и надникна към приземния етаж, наострила слух. Тишината беше пълна. Тя тръсна глава, за да прогони съмненията си, и продължи.

Задачата е проста: прибирай лампата и изчезвай.

Малоун нямаше представа къде отива, но това очевидно не беше проблем за тримата непознати пред него. Те уверено прекосяваха залите на музея, водени от проследяващото устройство в ръцете на лидера им. Той се промъкваше след тях, като използваше мебелите за прикритие и внимаваше да не скърца с гумените си подметки по мраморния под. В момента се намираше в просторна галерия, която през деня сигурно беше светла благодарение на високите френски прозорци, които гледаха към градината.

Насочи поглед към тавана от емайл и дърво. Вляво от него беше гардеробът, чиито стени изглеждаха облицовани с кожа. Ноздрите му все още долавяха аромата на розите, люляка и глога в градината. Приклекна зад един тапициран стол с висока облегалка и зачака следващите действия на тримата непознати. После вниманието му беше привлечено от движение вляво. През вратата на терасата се появиха още трима мъже. Малоун застина на мястото си.

Двама от новодошлите се движеха бавно. Проникващите отвън бледи отблясъци хвърлиха светлина върху лицето на единия от тях. Беше доста възрастен човек. Мъжът до него държеше лък, а през рамото си беше преметнал колчан със стрели. Подобна гледка не се среща всеки ден. Тримата безшумно се промъкваха към вътрешността на музея. След няколко крачки спряха и старецът прошепна нещо на стрелеца с лъка, който кимна и изчезна в мрака. Другите двама колебливо тръгнаха след него.