Стив Берри - Гробницата на императора

Тя грабна лампата в мига, в който другите двама откриха огън. Беше почти готова да се закълне, че гласът, който предизвика стрелбата, принадлежеше на Котън Малоун. Което би било прекалено щастливо стечение на обстоятелствата. Екнаха нови изстрели, но те не бяха насочени към нея. Касиопея машинално прецени, че двамата отпред са твърде ангажирани в момента, което означаваше, че опасността ще дойде от третия. Тя се стрелна към вратата и надникна в съседното помещение. Нищо. Никакво движение. В залата тъмнееха едва забележимите силуети на мебелите и на картините по стените. Имаше още един изход, на десетина метра от нея. С много удобни местенца за укритие.

Проблемите й се увеличаваха. Но нямаше друг избор.

Малоун попадна в центъра на престрелката. Беретата му беше напълно заредена, но наличието на един-единствен резервен пълнител го накара да се въздържи от подобаващ отговор. Той успя да се прехвърли в съседната зала, отвличайки вниманието на нападателите от Касиопея. Затрещяха счупени стъкла, разлетяха се трески. Изящната порцеланова ваза вляво от него се пръсна на хиляди късчета.

Стефани вероятно ще ме убие , помисли си той. Но никой не го беше предупредил, че ще стане участник в упражнение по стрелба на тъмно.

Реши да сложи край на всичко това и изстреля три патрона към нападателите. Ей така, напосоки, за да знаят, че и той има оръжие. Тропотът на крака потвърди промяната на позицията им. Той изстреля още два куршума, напусна укритието си и се стрелна напред към мястото, където доскоро стояха противниците му. Тях вече ги нямаше там. Вероятно се бяха оттеглили към главното стълбище.

Беше крайно време да си потърси съюзник.

— Касиопея! — подвикна той. — Това съм аз, Котън.

Касиопея го чу, но нямаше как да отговори. Третият нападател беше някъде съвсем близо. Усещаше присъствието му наоколо, най-много на три-четири метра от нея. Скрит сред мебелите. Престрелката се водеше в коридора и бавно се отдалечаваше към изхода. Но противникът й също беше преценил този факт.

Използвайки прикритието на стол с висока облегалка, тя предпазливо тръгна към вратата. В едната си ръка стискаше лампата, а в другата — готовия за стрелба пистолет. Ако успееше да се измъкне, може би щеше да излезе в гръб на двамата, които стреляха по Котън.

Малоун пресече коридора и се шмугна в съседната зала. Двамата стрелци бяха някъде пред него, или поне така си мислеше. Стрелбата спря. Което си беше проблем. Разнесе се металическо пропукване. Някаква странна миризма докосна ноздрите му. Спомни си за тубите, които първата тройка беше внесла в музея. Какво беше казал единият от тях?

За всеки случай.

В следващия миг зърна пъргавите пламъчета, които се плъзнаха по паркета. В носа го блъсна сладникава миризма. Бензин. Осъзна какво става и се отдръпна миг преди да го залее вълната топъл въздух, следвана от ярките пламъци на избухналия пожар.

Ни и Пау Уън прекосиха градината на музея и потърсиха укритие в сянката на сградите през улицата и покрития с дребен чакъл паркинг. Стрелбата спря. Ни очакваше всеки момент да чуе вой на сирени. Все някой беше повикал полиция.

— Не е ли по-добре да изчезваме от тук? — попита той.

— Трябва да разберем какво ще се случи.

На третия етаж на музея се появиха ярки пламъци.

— Пожар!

Пламъците бързо се разрастваха.

— Проблемът става сериозен — промълви Пау, заковал поглед в насрещната сграда.

Тонът му никак не се хареса на Ни.

— Ще ми обясниш ли? — нервно преглътна той.

— Да се надяваме, че моят човек ще успее, и то бързо.

Касиопея отскочи от внезапно появилите се пламъци. Мускулите й се стегнаха, очите я заболяха от ярката светлина. Безброй ярки точици й пречеха да види какво става на няколко крачки от нея. Коридорът гореше. Малоун беше някъде в другия край, зад Китайския будоар. Вече нямаше смисъл да се крие.

— Котън! — извика тя.

Не получи отговор. Тишината й се стори непоносима. Вляво се виждаше площадката на главното стълбище. Вековният буков паркет пламтеше с пълна сила и огънят всеки момент щеше да обхване и стенната облицовка. Трябваше да се маха от тук. Но не без Малоун.

Можеше да се спусне надолу по задното стълбище, което беше използвала на влизане. Огънят й препречваше пътя. Продължаваше да държи в ръце лампата и пистолета. Беше време да провери дали Котън си е пробил път през помещенията от другата страна на коридора. От тримата нападатели нямаше следа. Тя забеляза причината за пожара — две преобърнати железни туби на пода, обхванати от ярките пламъци.