Стив Берри - Гробницата на императора

Малоун се оттегли през една от съседните зали и се насочи към главния вход в предната част на сградата. Магазинчето за сувенири се намираше на крачка зад малкото бюро, което очевидно играеше ролята на рецепция. Напрегнал слух, той предпазливо се насочи натам. Бързо откри брошура със скица на музея, отпечатана на няколко езика, включително и на английски. Взе я и пристъпи към прозореца. На вътрешната корица беше отпечатана карта на четирите етажа. В сградата имаше много зали и няколко стълбища. Срещу скицата на третия етаж имаше надпис „Китайски будоар“, който не се срещаше никъде другаде. Там ли беше скрила лампата Касиопея?

Той събра нещата си и пое към едно от страничните стълбища.

Касиопея се добра до горния край на стълбището и бързо се насочи към Китайския будоар. По стените бяха окачени огледала в позлатени рамки, подът беше покрит с лакиран паркет. В изящните шкафове с дърворезба бяха подредени порцеланови сервизи. В един от тях, изработен от червено дърво, беше скрита лампата. Беше съобразила, че едва ли някой подлага съдържанието им на чести проверки. Доколкото беше успяла да разбере, музеят не беше голям и излагаше предимно експонати на някогашния собственик на сградата. Именно затова го беше избрала за скривалище.

Тя влезе с бърза крачка в будоара, приближи се към шкафа и разтвори вратичките му. Лампата лежеше точно там, където я беше оставила. Нямаше в какво да я сложи, но щеше да намери някаква торба, преди да хване влака за Копенхаген. А там щеше да реши какво да прави по-нататък.

Тя протегна ръка и взе лампата. Глава на дракон, положена върху крилато тяло на тигър. Още в имението на Пау Уън беше забелязала, че в лампата има някаква течност. Отворът в устата на дракона беше запечатан с восък.

Зад нея се разнесе шум и тя рязко се обърна. Нищо не помръдваше в мрака. Под арката на вратата към коридора се появиха две тъмни фигури. Трета блокира изхода вдясно от нея.

В ръцете си държаха пистолети.

— Остави лампата на пода — заповяда на английски единият от мъжете.

В първия миг тя реши да си пробие път със стрелба, но после осъзна, че няма шансове. Едва ли щеше да се отърве и от тримата едновременно.

— И оръжието — добави гласът.

Малоун чу някакъв глас в момента, в който стигна горния край на стълбището. Мъж споменаваше за лампа и пистолет. Явно беше някой от шестимата, които бяха проникнали в музея преди него и бяха открили Касиопея. Според картата Китайският будоар се намираше вляво по коридора след картинна галерия.

Той тръгна да прекосява галерията, като внимаваше да не се блъсне в тъмните мебели. Стигна до изхода и надникна. Двамата мъже стояха в коридора с лице към друга зала. В ръцете си държаха пистолети. По стените на широкия коридор бяха окачени големи картини в солидни рамки. Подът беше покрит с паркет, което означаваше, че няма как да се приближи незабелязано. Нямаше време за планове. Трябваше да предприеме нещо, и то веднага. Избра директния подход и тихо подвикна:

— Извинете, моля.

Двамата рязко се обърнаха. Единият насочи пистолета си и стреля.

Ни беше на приземния етаж в компанията на Пау Уън. Ситуацията никак не му харесваше. Човек с висок обществен пост и недосегаем член на правителството на Китай, за когото неопетнената репутация беше най-важното нещо на света, сега изведнъж се беше оказал в сградата на музей в Белгия, в който бяха нахлули крадци. Той долови глас, идващ откъм главното стълбище. После още един. Последва изстрел. Пау каза нещо на помощника си, който току-що беше изскочил до тях.

Мъжът кимна и отново изчезна нагоре по стълбите.

— Ситуацията ще ескалира — прошепна Пау. — Признавам, че не очаквах да заварим и други хора тук. Най-добре е да тръгваме.

Екнаха нови изстрели. Пау хвана ръката на Ни и го повлече към вратата на терасата.

— Трябва да се махаме от тук. Ще се изтеглим на предишната си позиция през градината и ще наблюдаваме развоя на събитията. Помощникът ми ще направи каквото може, за да вземе лампата. Той е…

— Заменим?

— Исках да кажа способен . Но със сигурност е и заменим.

Касиопея чу любезен глас, който помоли за извинение, а после видя и реакцията на двамата въоръжени мъже. Решението да се възползва от ситуацията и да се справи с третия вдясно от себе си дойде бързо и почти инстинктивно. Тя остави лампата на пода, както й беше заповядано, но вместо да хвърли пистолета, тялото й рязко се завъртя и пръстът й натисна спусъка. Но нападателя го нямаше под рамката на вратата.