Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Сложна изработка от опитни хора с невероятни инженерни способности — отвърна директорът на ФБР. — Малоун успял частично да блокира електрониката им, използвайки едното срещу другото. Били са радиоуправляеми, но засичането на предавателя се оказа невъзможно, защото се е намирал в петкилометров радиус от мястото на инцидента.

— Много недвижими имоти на едно място, а? — подхвърли Даниълс. — Някъде към трийсет хиляди хотелски стаи…

— Горе-долу толкова.

— Ключът към решаване на ребуса безспорно е Уайът, тъй като единствено той е разполагал с предварителна информация. Най-малкото е успял да подмами Малоун в онзи хотел — нещо, което никой от вас не е успял да направи.

— Котън Малоун ли ръководи вашето разследване? — попита директорът на АНС.

— Има ли значение?

— Не, сър. Просто питам.

— Вече ви казах. Никой от вас няма да се занимава с Малоун. Това е заповед. Той работи за мен. Точка по въпроса. Снощните убийци на Гари Вокио са се опитали да ликвидират и него. Интересното е, че и Уайът е направил подобен опит. Което навява мисълта, че не той, а някой друг е главният ми враг. Затова възнамерявам да открия поръчителите на атентата.

Никой не възрази.

— Има и още нещо — добави след кратка пауза Даниълс. — Стефани Нел е изчезнала от няколко дни.

— Как така изчезнала? — попита директорът на ЦРУ.

— Ами просто я няма.

— Възнамерявате ли да направите обществено достояние част от онова, което обсъждаме тук? — попита някой от присъстващите.

— Нищо не възнамерявам — изправи се Даниълс. — Не и преди вие да си свършите работата и да ми предоставите някаква смислена информация.

Камерата отново улови фигурата на президента, която се отдалечаваше към вратата. Всички около масата почтително станаха на крака.

— Господин президент — обади се директорът на АНС.

Даниълс спря.

— Вашата оценка за ефективността ни е погрешна. В тази връзка ще посоча, че моята служба ежедневно прехваща и обработва близо два милиарда имейли, телефонни разговори и други международни комуникации. Някой трябва да ги анализира, тъй като заплахите към страната ни идват именно по този път. Така се родиха нашите подозрения към мис Карбонел и връзките й с Общността, а те са от жизненоважно значение за всички ни.

— Кой сортира тези два милиарда, които прехващате ежедневно? — попита Даниълс.

Директорът понечи да отговори, но президентът вдигна ръка:

— Не си правете труда, защото знам отговора: никой. Вие преглеждате нищожна част от потока информация. От време на време имате късмет — както в случая с НРА, и това ви дава повод за самочувствие. Но аз си задавам един друг въпрос — как стана така, че въпреки огромния ви бюджет, хилядите щатни служители и модерно оборудване някакви афганистански козари успяха да забият два самолета в Световния търговски център и още един в Пентагона. А ако не беше храбростта на неколцина обикновени граждани, четвърти самолет със сигурност щеше да унищожи и Белия дом. В същото време вие и всички останали разузнавателни агенции бяхте в пълно неведение за онова, което предстоеше да се случи.

— Моите уважения, сър, но не мога да приема тези обвинения.

— Имате и моите уважения, но аз също не мога да приема факта, че всяка година пилеем по седемдесет и пет милиарда долара (и бог знае още колко извънбюджетни средства) за вашата глупост. Не мога да приема факта, че онези самолети стигнаха толкова далеч. Не мога да приема вашата арогантност. Страната ни се нуждае от разузнавателна общност, която действа като екип в пълния смисъл на думата. Ако бяхме водили Втората световна война по същия начин, със сигурност щяхме да я загубим, дявол да го вземе! Признавам, че нямах намерение да правя големи реорганизации в края на втория си мандат, но сега мога да ви уверя, че ще раздрусам това прогнило дърво чак до корените! Затова бъдете готови, господа. Други въпроси?

Мълчание.

— Намерете Стефани Нел! — сухо заповяда Даниълс.

— Преди убийците? — обади се плах глас.

— Мисля, че нещата са свързани.

Президентът напусна залата. Останалите присъстващи започнаха да се надигат от местата си.

— Е, добре, сега е наш ред — рече Дейвис.

Бат, Северна Каролина

Нокс се приготви да посрещне смъртта. Пистолетът беше от среден калибър, но куршумът със сигурност щеше да го прониже. И да му причини болка. Предателят го беше издал. Хейл обаче наведе пистолета.