Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Инцидентът във форт „Доминиън“ бе станал причина за обтягане на отношенията между Америка и Великобритания. Те се нормализирали чак по време на войната през 1812 г. Дали трагичният инцидент не бе имал някаква връзка с онова, което Андрю Джаксън бе направил шейсет години по-късно? Защо Джаксън бе избрал именно „Доминиън“?

Уайът вече няколко пъти беше прегледал писмото на Джаксън до Общността и шифрованото послание. Без обяснение останаха единствено петте символа, прибавени в неговия край.

ΔФ:ХΘ

Карбонел също не беше разгадала значението им. Съветът й беше той да се занимае с тях по време на пребиваването си в Канада. Беше го уверила, че за тази мисия знаят само те двамата. Но тя лъжеше с огромна лекота, включително и когато не беше наложително.

Е, щеше да й бъде за последен път. Ако отново го беше излъгала, дори за най-малкото нещо… Щеше да я убие. Без колебание, без никаква милост.

Белият дом

Касиопея седеше на канапето в Овалния кабинет до Едуин Дейвис. Веднъж вече беше влизала тук. Почти нищо не се беше променило. Същите две картини на Норман Рокуел на една от стените, същият портрет на Джордж Уошингтън над камината срещу тях. От полицата над нея се спускаха зелените листенца на шведски бръшлян — традиция, останала от администрацията на Кенеди, както беше пояснил Дейвис. Пред камината бяха поставени два стола с високи облегалки, които тя познаваше от многобройните снимки в пресата. На тях президентът заемаше левия стол, а гостуващият държавен глава — десния. Ритуал, въведен от Франклин Рузвелт, който държал гостите му да бъдат седнали срещу него. Така недъгът му не личал прекалено много.

Вратата се отвори и Даниълс влезе в кабинета.

Седна на единия от столовете пред камината и се обърна към тях.

— След малко ще се появят репортерите. Налага се да направя няколко снимки в компанията на новоназначения посланик на Финландия. При тези фотосесии те не бива да задават въпроси, но въпреки това го правят. Така са устроени, мислят само за сензации.

Видимо е притеснен, отбеляза Касиопея.

— Няма как да бъде другояче — добави с въздишка президентът. — Покушението срещу мен ще бъде такава сензация, поне за известно време. Ако им кажем истината, никой няма да ни повярва. Какво мислите за приятелското събиране, което завърши преди малко?

— Здравата ги разтърсихте — рече Дейвис.

— А аз се ядосах. Чухте ли какво изтърси онзи арогантен мръсник от АНС, след като напуснах залата?

— Карбонел си я бива — отбеляза Дейвис. — Справи се много добре, без да разкрива нищо.

— Хитра лисица — кимна Даниълс. — Раздава картите, без да й мигне окото. Тя е мишената ни без никакво съмнение. Сещам се за „Кръстникът“, в който дон Корлеоне поучава Майкъл по един наистина великолепен начин: Предателят е онзи, който пръв ти предлага помощ. Ще кажете, че това е само филм, но в случая сценаристът е абсолютно прав.

— Защо им казахте за Стефани? — попита Касиопея.

— Няма да навреди. Поне ще знаят, че много държа да я открият. А в момента всеки един от тях изгаря от желание да ми бъде полезен. Може пък някой да ме изненада с полезен ход. Предполагам, че Котън вече пътува, нали?

Дейвис поясни, че лошото време е забавило полета на специалния самолет на Сикрет Сървис, а после с въздишка добави:

— Все още нямаме представа как и кога Уайът ще се появи там.

— Но ще се появи — уверено кимна президентът. — Научихте ли някакви подробности?

— В Държавния архив попаднахме на писмо до Джордж Уошингтън, изпратено от жителите на Къмбърланд, Нова Скотия. В него те изразяват симпатиите си към каузата на Американската революция и открито предлагат Нова Скотия да бъде окупирана от Континенталната армия. Дори настояват Халифакс да бъде опожарен, а англичаните — избити. Ние не сме приели изцяло офертата, но все пак сме завладели няколко стратегически пункта. Един от тях е форт „Доминиън“. Крепостта пазела фланга на армията ни и не допуснала британските кораби в Махоун Бей, докато основните сили напредвали към Монреал и Квебек. Но когато англичаните ни разбили при Квебек, ние сме се изтеглили от форта и сме го опожарили. Като военен стратег Джаксън със сигурност е имал информация за „Доминиън“, но отказал да го нарича с английското му название „Уайлдуд“.

Касиопея слушаше с интерес разказа на Дейвис за 74-те британски войници, загинали при съмнителни обстоятелства по време на американската окупация. Няколко офицери от Континенталната армия били изправени пред военен съд и впоследствие оправдани. След революцията Канада вече не представлявала военен интерес и бързо се превърнала в рай за пирати и капери. Нова Скотия привлякла над 30 000 британски лоялисти от новосъздадените Съединени щати, една десета от които били избягали роби.