Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Членство в Общността. Което вървеше заедно с къщата и земята в Бат.

— След смъртта на Линкълн страната потънала в хаос — продължи баща му. — Политическите фракции водели яростна битка помежду си без никакъв шанс за компромис. В тях дейно участие взел и Андрю Джонсън, който наследил Линкълн в Белия дом, но по-късно бил отстранен от власт. Федералното правителство затънало в корупция и скандали, които продължили десетилетия. По това време Гарфийлд бил член на Конгреса. На вътрешните избори на своята партия през хиляда осемстотин и осемдесета републиканците издигнали кандидатурата му за президент, защото бил най-подходящата компромисна фигура. Лош късмет за нас — поклати глава баща му. — По време на общите избори ние сме се борили срещу него, харчейки време и пари. Подкрепили сме кандидата на демократите Уинфийлд Ханкок, който спечелил във всички щати, южно от линията „Мейсън Диксън“. Гарфийлд спечелил Севера и Средния запад. При общо девет милиона подадени гласове той победил Ханкок само с хиляда осемстотин деветдесет и осем — ненадминат в историята рекорд. Всеки от двамата кандидати получил подкрепата на по деветнайсет щата, но Гарфийлд спечелил благодарение на петдесет и девет гласа повече.

Баща му направи малка пауза и продължи:

— Веднага след като положил клетва на четвърти март хиляда осемстотин осемдесет и първа година, Гарфийлд заповядал пълно разследване на нашата дейност. Бил твърдо решен да изправи пред съда и четиримата основни ръководители, оцелели шестнайсет години след края на Гражданската война. За целта създал специален военен трибунал и лично избрал членовете му. Четиримата капитани били наясно с намеренията му и използвали времето между изборите през ноември хиляда осемстотин и осемдесета и встъпването му в длъжност през март хиляда осемстотин осемдесет и първа, за да се подготвят. Те привлекли на своя страна Чарлс Гито — един побъркан юрист от Илиной, който бил дълбоко убеден, че Гарфийлд бил избран благодарение на неговата подкрепа, но останал разочарован, тъй като не получил очаквания висок пост след изборите. В продължение на четири месеца Гито напразно висял в Белия дом и Държавния департамент и досаждал на всички. В крайна сметка станал толкова нетърпим, че му отказали достъп до всички държавни институции. Малко по-късно бил осенен от натрапчивата идея, че Бог го бил избрал да убие президента. Отпуснати му били средства, с които купил револвер, марка „Уебли“, четирийсет и четвърти калибър. Много държал ръкохватката му да е от слонова кост, защото след покушението щяла да изглежда добре на витрината на някой исторически музей.

През целия месец юни 1881 г. Гито дебнел Гарфийлд.

— По онова време президентите нямали охрана — добави баща му. — Разхождали се свободно, като обикновените хора използвали обществения транспорт. Това е странно, защото един от тях вече бил станал жертва на атентат. Без нашето участие, разбира се. По онова време ние все още сме били невинни.

После се стигнало до развръзката. На 2 юли 1881 г. Гито се изправил срещу Гарфийлд на перона на една от вашингтонските железопътни гари и стрелял два пъти в него. Очевидци на покушението били двамата синове на Гарфийлд, държавният секретар Джеймс Блейн и военният министър Робърт Тод Линкълн.

Единият куршум само одраскал рамото на Гарфийлд, но другият попаднал в гръбначния му стълб.

— Проклетият глупак стрелял от упор, но въпреки това не успял да го убие — въздъхна баща му. — Гарфийлд умрял единайсет седмици по-късно, а девет месеца след това Гито бил обесен.

Хейл се усмихна на поредния успешен удар на Общността. Нанесен дръзко и гениално. Изборът на Гито бил перфектен. По време на процеса той рецитирал стихове и пеел бунтовни песни. Търсел юридически съвети от публиката и диктувал автобиографията си пред репортер на „Ню Йорк Хералд“. Никой не би повярвал на евентуалните му брътвежи за съучастници.

Баща му умря три месеца след като му разказа тази история. На погребението присъстваха всички членове на Общността, а веднага след това Хейл бе избран за капитан. Беше се случило преди трийсет години, но хората все още споменаваха името на баща му с дълбоко уважение. Сега обаче той трябваше да направи нещо, за което баща му дори не беше мечтал.

Да спаси Общността. Веднъж и завинаги.

Мислите му бяха прекъснати от тихо почукване. Личният му секретар се изправи на прага.