Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Дейвис бе предложил на Касиопея стаята за гости на втория етаж на Белия дом, известна като „Синята спалня“. Там най-сетне тя можа да вземе душ, а после и да си почине. Липсата на сън започваше да й се отразява. Междувременно персоналът се бе погрижил за дрехите й, които й бяха върнати изпрани и изгладени. Не бързаше да потегли за Фредериксбърг, тъй като Шърли Кейзър щеше да се прибере едва след четири часа. Бяха я предупредили да не предприема нищо подозрително. Да остане на приема колкото желае и да се държи нормално.

На вратата леко се почука. Тя прекоси стаята и отиде да отвори. На прага стоеше Дани Даниълс. Касиопея моментално застана нащрек.

— Трябва да поговоря с теб — тихо рече той.

Президентът влезе и се настани на едното легло.

— Винаги съм харесвал тази стая — каза той. — Преди години била използвана от Мери Линкълн, непосредствено след убийството на Ейб. Категорично отказала да спи в общата им спалня, която се намира в дъното на коридора. Рейгън я използвал за гимнастически салон, а няколко президенти преди него — за детска стая.

Касиопея мълчеше и чакаше.

— Жена ми ме е предала, нали? — директно попита Даниълс.

Що за въпрос, помисли си тя, след което попита:

— В какъв смисъл?

— Едуин ми разказа всичко за Шърли. Убеден е, че мотивите на Полин са били напълно невинни. — Замълча за миг. — Но аз продължавам да се питам…

Тя не знаеше какво да отговори.

— Едуин ти е разказал за Мери, нали?

Тя кимна.

— Аз го помолих. Може би защото никога не говоря за нея. Просто не мога, разбираш ли?

— Защо ми казвате всичко това?

— Защото няма на кого друг да го кажа.

— Може би на съпругата си.

— Страхувам се, че всичко между нас вече е казано — възрази президентът. — Времето ни вече отмина.

— Обичате ли я?

— Вече не.

Признанието прозвуча шокиращо.

— Така е много отдавна — добави Даниълс. — Не става въпрос за злоба или омраза. Между нас просто няма нищо.

Мекият му тон я изнервяше. Беше свикнала със силния, нетърпящ възражения глас.

— Тя знае ли?

— Няма начин да не го знае.

— Но защо го казвате на мен? — повтори Касиопея.

— Защото единственият човек, на когото бих могъл да се изповядам, се намира в сериозна опасност и се нуждае от твоята помощ.

— Стефани?

Даниълс кимна.

— Започнахме да си говорим миналата есен, когато се случи трагедията с бащата на Котън. Тя е изключителна жена, имала е труден живот.

Касиопея познаваше покойния съпруг на Стефани. Преди няколко години беше там, в Лангедок, където се беше разиграла трагедията.

— Разказа ми за съпруга и детето си — продължи президентът. — Мисля, че очакваше от мен да споделя за Мери, но аз не можех…

Лицето му помръкна.

— Стефани изчезна заради мен. Непременно трябва да я открием. Много ми се иска да изпратим стотина агенти на ФБР в онова пиратско свърталище Бат, защото имам предчувствието, че е там. Същевременно си давам сметка, че би било глупаво. Твоето предложение е далеч по-добро.

— Има ли… Има ли нещо между вас и Стефани?

Надяваше се, че този въпрос няма да го обиди, но беше длъжна да го зададе. Особено предвид онова, което вече й беше известно.

— Абсолютно нищо. Съмнявам се, че тя изобщо се е замислила за нашите разговори. Просто ми харесваше като слушател. Не знам дали ти е известно, но тя много те уважава. Затова приех предложението на Едуин. Само вие двамата можете да свършите тази работа.

В стаята се възцари тежко мълчание.

— От Стефани разбрах за връзката ти с Котън. Вярно ли е?

Стори й се много странно, че разговаря по този начин с президента на Съединените щати.

— Така изглежда.

— Той е добър човек.

Именно.

— Според вас какво ще се случи в Нова Скотия? — побърза да попита тя.

— Котън и Уайът ще бъдат там. Все още не е известно дали ще се появят и представители на Общността. Ако Карбонел е сключила съюз с тях, е много вероятно. Но Котън е добър и ще се справи. — Даниълс се надигна от леглото. — Искаш ли съвет от един стар глупак?

— Разбира се. Само че вие съвсем не сте глупак.

— Напротив, такъв съм, и то от най-големите. Но човек трябва да следва сърцето си. То рядко греши. В повечето случаи мисленето ни навлича проблеми.

Махоун Бей

Малоун си избра скутер с единичен извънбордов мотор и двойка допълнителни резервоари. Наближаваше пет следобед. Беше закъснял заради лошото време във Вашингтон, но се надяваше то да е забавило и Уайът. Според последните метеорологични сведения всички полети в района се осъществяваха със значително закъснение.