Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Защо мислиш, че съм знаел?

— Ти си смел мъж, но не си глупак. Не би отправил подобно предизвикателство, без да си сигурен, че ще спечелиш.

— Баща ми ме научи на един трик — усмихна се Хейл. — Ако разклатиш чашата, дори съвсем лекичко, отровата се надига от дъното и алкохолът помътнява. Това трае само миг, но ако внимаваш, можеш да го видиш. Аз разклащах всички чаши, преди да отпия от тях. Няма стопроцентова гаранция, но все пак е по-добро от слепия късмет.

— И за това трябва кураж — поклати глава Нокс.

— Разбира се — усмихна се Хейл. — И то доста.

Уайът стъпи на борда на самолета на „Еър Канада“, който трябваше да излети от международното летище на Бостън. Беше пристигнал тук от Ричмънд, Вирджиния, но полетът закъсняваше вече с два часа заради лошото време. Надяваше се бурята на север вече да е отминала, за да могат да излетят. Полетът до Халифакс, Нова Скотия, щеше да отнеме още два часа. Щеше да пристигне в ранния следобед — разбира се, ако нямаше други закъснения. С малко късмет би могъл да се добере до Поу Айланд някъде около пет часа. Кратка справка с метеорологичната карта показа, че температурата там е малко над двайсет градуса по Целзий. В последно време районът бил обхванат от сухо и необичайно за сезона топло време. В крайна сметка при необходимост можеше да преспи на острова и да свърши работата на следващия ден. Но при всички случаи нямаше да си тръгне без прословутите липсващи страници.

В Ню Йорк се беше появил с пълно снаряжение — заслепяващи гранати, пистолети и муниции, но паспортът вече не му вършеше работа. Властите бяха в състояние да проверят списъка на пътниците във всички направления само с едно кликване на мишката. Трябваше му нова самоличност.

Именно затова беше принуден да приеме офертата на Карбонел.

Половината от тройния хонорар вече беше преведена в сметката му в Лихтенщайн — точно според уговорката им. Цял куп пари, освободени от данъци. Но и рискът беше голям. Най-вече защото имаше работа с Карбонел. Поведението й пробуди в съзнанието му мисли, които отдавна смяташе за забравени. Все пак той беше агент на американското разузнаване. И винаги щеше да си остане такъв. Въпреки че Карбонел беше убедена в обратното.

Мразеше грубото поведение и себичността й. Не би трябвало човек като нея да оглавява една от най-важните разузнавателни служби в страната. Оперативните агенти трябва да са сигурни, че началниците им пазят гърба. Работата им беше достатъчно опасна, за да се чудят дали някой шеф не излага живота им на ненужна опасност.

Тази жена трябваше да бъде спряна. Това беше основната причина, за да остане в играта. Малоун? Не. Пътят на „Капитан Америка“ свърши в Монтичело. Той вече не беше фактор и можеше да почака. Тази победа щеше да бъде негова и на никой друг.

Бе предпочел редовен полет, за да не привлича вниманието. След кацането възнамеряваше да наеме кола, с която да измине осемдесетте километра до Махоун Бей. Беше си купил подходящи дрехи, а с останалото щеше да се снабди на място. Полуостров Нова Скотия е истински рай за хората, които предпочитат живота на открито — колоездачи, голфъри, каякари, ветроходци и любители на птиците. Беше неделя и може би щеше да има известни трудности с магазините, но все някак щеше да се справи. За съжаление не беше въоръжен. Нямаше как да прекара оръжие през границата. Предоставената от Карбонел информация обясняваше значението на DOMINION — последната дума в шифъра. Оказа се, че става въпрос за форт „Доминиън“, разположен в южния край на Поу Айланд.

Една отдавна разрушена крепост, още преди времето на Андрю Джаксън. Но с доста интересна история. По време на Американската революция крепостта попаднала в ръцете на Континенталната армия. Там намерили смъртта си седемдесет и четири британски войници. Затворени в издълбана в скалите килия, те били издавени от прилива. Трима офицери били изправени пред военен съд. Били обвинени, че оставили пленниците в подземната килия, въпреки че били предупредени за действието на прилива. Съдът в крайна сметка приел, че предупреждението дошло твърде късно, и ги оправдал.

Уайът изпита симпатия към тези офицери. Те просто бяха изпълнили дълга си. По време на война, далеч от висшето армейско командване. Принудени да решават на място според обстоятелствата. А после, месеци или години по-късно, някой се появил на острова и казал, че решенията им са били погрешни. За разлика от него тези офицери бяха избегнали наказанието, но изправянето им пред съда вероятно беше сложило край на тяхната кариера. Също като неговата.