Никакъв отговор.
— Точно така. Никой. Което означава, че не стават за нищо.
— Май ще ги стисне за гърлото — прошепна Касиопея.
— Те не разбират от нищо друго.
— Очаквам да ми кажете кой е наел Джонатан Уайът и го е изпратил в Ню Йорк — наруши тишината в залата Даниълс.
— Аз.
— Това ли е тя? — вдигна вежди Касиопея.
— Да, Андреа Карбонел — кимна Дейвис. — Шефката на НРА.
Касиопея вече беше забелязала появата й. Стройна фигура, тъмна коса и южноамерикански черти, подобни на нейните.
— Какво се знае за нея?
— Дъщеря на кубински имигранти, родена тук. Започва от нулата и постепенно се издига до ръководител на НРА. Служебното й досие е безупречно. Единствената черна точка в него е подозрението за контакти с Общността.
Карбонел седеше с изправен гръб. Ръцете й лежаха на масата, а очите й не се отделяха от лицето на президента.
— Вчера Уайът е бил в Ню Йорк — каза Даниълс. — Защо?
— Имах нужда от външна помощ, за да компенсирам натиска от страна на ЦРУ и АНС.
— Бъдете по-конкретна.
— Преди няколко часа някой се опита да ме убие.
Залата се изпълни с нервен шепот.
Карбонел се изкашля и продължи:
— Нямах намерение да повдигам въпроса по време на това заседание, но у дома ме чакаше самострелящо устройство, завързано за бравата на вратата.
Колебанието на Даниълс продължи само секунда.
— Какво е значението на този факт? — попита той. — Разбира се, ако не броим опасността, с която очевидно сте се разминали.
— Уайът дойде в Ню Йорк, за да ми помогне да проумея част от действията на колегите ми. Но по време на срещата ни се появиха заместник-директорите на ЦРУ и АНС и го прибраха. Искам да разбера каква е била целта на този арест.
Добра е, помисли си Касиопея. Успя да измести вниманието от себе си, без да отговаря на поставения въпрос. Думите й очевидно привлякоха интереса на част от участниците в съвещанието, които се втренчиха в директора на ЦРУ и мъжа, когото Дейвис идентифицира като директор на АНС.
— Господин президент! — скочи директорът на ЦРУ. — Тази жена заговорничеше с Общността и може би е замесена в покушението срещу вас!
— Имате ли някакви доказателства? — спокойно го попита Карбонел.
— Не ми трябват доказателства! — отсече Даниълс. — Искам да бъда убеден. Отговорете, моля, имате ли нещо общо с проваления атентат срещу мен?
— Не, нищо.
— Как тогава Уайът изведнъж се оказа в центъра на събитията? Бил е там, в хотел „Гранд Хаят“. Вече разполагаме с доказателства за това. И умишлено е насочил агентите по следите на Котън Малоун.
— Той има стари сметки за уреждане с Малоун — кимна Карбонел. — Забъркал го е в опита за покушение срещу вас без мое знание. Когато ЦРУ и АНС дойдоха да го арестуват, аз вече го бях уволнила.
— Но Уайът току-що се е появил в Монтичело и е успял да задигне уникално шифровъчно колело, след което се е оттеглил със стрелба. Вие ли уредихте това?
— Кое? Кражбата или стрелбата?
— Изберете сама. И между другото никога не съм обичал хората, които се правят на много умни.
— Господин президент, както вече споменах, уволних Уайът още вчера. Той вече не работи за мен. Мисля, че ЦРУ и АНС ще предложат по-добър отговор на въпроса какво се е случило с него после.
— И така, някой от вас да разполага с информация за планираното покушение срещу мен?
Директният въпрос беше посрещнат от присъстващите около масата с напрегнат шепот.
— Нямахме представа, че става въпрос за заговор — отговори един от тях.
— Именно за това става въпрос — изгледа го президентът. — Бих искал първа да отговори на въпроса ми мис Карбонел.
— Не знам нищо за никакъв заговор.
— Лъжкиня! — изсъска директорът на ЦРУ.
Карбонел запази самообладание.
— Знаех, че Уайът е подмамил Малоун в „Гранд Хаят“, за да попречи на атентата, и това е всичко. А после е насочил агентите по следите му, вероятно с надеждата някой от тях да го простреля. Но аз бях информирана за това СЛЕД събитието. Веднага си дадох сметка, че нещата излизат от контрол, и прекъснах всякакви отношения с него.
— Би трябвало да го арестуваш — обади се някой от присъстващите.
— Вече казах, че той попадна в ръцете на ЦРУ и АНС веднага след като го уволних. Нека те обяснят защо не са го арестували.
— Много е добра! — не успя да скрие възхищението си Касиопея.
Читать дальше