Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

— Какво мислиш да правиш?

— Нищо — отвърна Дейвис. — Ще отпусна на Котън времето, за което помоли.

Малоун се стрелна напред, но Уайът пъргаво отскочи встрани, мина му в гръб и блъсна главата му в камъка. Зрението на Котън се замъгли. Гърлото му пресъхна, прилоша му. Уайът го пусна и отстъпи назад. В ръката му проблесна пистолет.

Малоун се надигна на коляно. Главата му болезнено пулсираше. Разтърка удареното място и направи опит да се изправи.

— Вероятно си даваш сметка, че нагоре по веригата знаят къде се намираме ние двамата в момента — промълви той.

— Давай да приключваме! — извика Уайът, захвърли оръжието и сви пръстите си в юмруци.

— Каква всъщност е целта ти? — попита Малоун.

Въпросът му беше нужен, за да се овладее. Трябваше да прогони болката в свития си на топка стомах.

— Каква беше целта ти в Ню Йорк? Да ме застрелят ченгетата или онзи агент на Сикрет Сървис?

— Нещо такова.

Той огледа обстановката. Нищо освен полусрутени стени и прогнили греди. Вонята на птичи изпражнения не помагаше на стомаха му.

— Моя приятелка е в беда — подхвърли той. — Става въпрос за Стефани Нел. Онзи, когото току-що пусна да си върви, работи за хората, които най-вероятно са я отвлекли.

— Това не е мой проблем.

Малоун усети как потреперва от гняв.

— Очевидно — отбеляза той, после рязко се стрелна напред, сграбчи през кръста Уайът и двамата се строполиха на камъните. Оказа се обаче, че това не са камъни, а прогнило дърво, което не издържа тежестта им.

Те полетяха надолу.

Хейл се нуждаеше от време. Трябваше да накара Шърли Кейзър да омекне. Може би като предизвика състраданието й.

— Фамилията ми служи на Америка още преди създаването на държавата — започна той. — Но днешното правителство иска да ни осъди като обикновени престъпници.

— Защо?

Пистолетът продължаваше да сочи слабините му, но сега не беше моментът да проявява страх.

— В началото моите деди били пирати, но после се превърнали в капери. Живеем на тази земя от почти триста години насам. Превърнахме се във флот на младата колониална армия, изправихме се срещу бойните кораби на Британската империя. Без нас нямаше да има Американска революция, нямаше да има Съединени щати. Оттогава вършим подобни услуги на почти всички администрации. Ние сме патриоти, Шърли. Патриоти, които служат на родината си.

— Това какво общо има с мен? Обясни защо реши да ме използваш и защо се опита да убиеш Дани Даниълс!

— Не бях аз — въздъхна Хейл. — Това беше дело на моите партньори, които действаха зад гърба ми. Когато научих какво са направили, направо побеснях.

— Значи те са подслушвали телефоните ми, така ли?

Внимателно. Тази жена съвсем не бе глупачка.

— Не, това беше моя работа. Търсех нещо, каквото и да е то, което да ми помогне да се измъкна от ситуацията. Още преди да се сближа с теб, знаех за близките ти контакти с Първата дама.

— Дай ми поне една основателна причина да не те превърна в сопрано! — вбесено просъска Шърли.

— Може би ще ти липсва баритонът ми — отвърна той и леко се размърда в леглото.

Пръстите й върху ръкохватката побеляха.

— Спокойно — бързо добави той. — Просто ми се схванаха старите мускули.

— За какво използва подслушаните разговори?

— Общо взето, за нищо. Но информирах партньорите си за планираното посещение в Ню Йорк. Липсата на официална информация от Белия дом ни подсказа, че може би ще получим някакъв шанс. Обсъдихме нещата и стигнахме до решението да не предприемаме нищо. За съжаление те си промениха мнението, но забравиха да ме уведомят.

— Винаги ли си толкова добър лъжец?

— Не те лъжа.

— Ти ме използва, Куентин.

В гласа й нямаше нито гняв, нито омраза.

— А ти реши да се появиш тук, да ме примамиш в леглото, а после да ме гръмнеш, така ли?

— Не, реших и аз да те използвам малко.

— С жена ми сме разделени от години, Шърли — подхвърли Хейл. — И ти прекрасно го знаеш. Мисля, че между нас двамата се зароди една много здравословна връзка. Сега, в тази минута, моите хора демонтират подслушвателните устройства в къщата ти. Край, точка. Каквото било — било. Какво ни пречи да продължим връзката си, която има всички шансове да…

— След като и двамата знаем, че си лъжец и измамник? — прекъсна го тя.

— Шърли — въздъхна той. — Ти не си наивна и прекрасно знаеш, че живеем в трудни времена и всеки трябва да се бори за оцеляването си. Ще ти призная нещо: положението ми е отчаяно. Това е причината да прибягвам до всичко, което може да ми бъде от полза. Да, наистина те излъгах. Но само в началото. Когато се опознахме, нещата се промениха. От току-що случилото се между нас вероятно си разбрала, че не мога да се преструвам във всичко. Защото ти си една вълнуваща и прекрасна жена.