Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Дейвис изглеждаше уморен.

— Как са президентът и Първата дама? — попита тя.

— Разбрах, че се е отбил при теб, преди да тръгнеш.

Но Касиопея нямаше намерение да споделя каквото и да било.

— Тревожи се за Стефани — въздъхна тя. — Чувства се отговорен за нея.

— Както и всички ние — кимна Дейвис.

— Нещо ново от Котън?

— Лично от него — нищо.

Касиопея веднага усети неизказаното.

— А от някой друг?

— Котън не иска подкрепления там.

— И ти се съгласи?

— Не съвсем.

Хейл бавно осъзна, че за пръв път в живота му някой беше насочил оръжие срещу него. Гледката беше странна, тъй като лежеше гол в собственото си легло. А Кейзър държеше пистолета така, сякаш знаеше какво да прави с него.

— Стрелям още от дете — отгатна мислите му тя. — Баща ми ме научи. А ти се възползва от мен, Куентин. През цялото време си ме лъгал. Лошо момче!

Дали пък това не е някаква нова игра, запита се той. Ако е така, тя би могла да бъде доста възбуждаща.

— Какво искаш?

Шърли насочи дулото към слабините му, покрити само с одеяло.

— Да видя как страдаш — промълви тя.

Поу Айланд, Нова Скотия

Малоун бързо се спусна на земята. Вдигнал пистолета пред себе си, той предпазливо започна да се промъква към тъмния вътрешен двор. После спря, позволявайки на очите си да се адаптират. Ледени тръпки пронизаха тялото му. Нервите му бяха опънати до крайност.

Фортът наподобяваше триетажен лабиринт от свързани помежду си помещения. В главата му изплува информацията за най-ниското ниво, където се бяха издавили 74 британски военнопленници. Военният съд беше установил, че основите на крепостта лежат върху плетеница от тунели, изсечени направо в скалите. При прилив те се наводнявали напълно, а при отлив оставало известно пространство за дишане. Офицерите се бяха отървали с твърдението, че не знаели нищо за въпросните тунели и използвали подземието като най-сигурно място за пленниците. Разбира се, обвинението не разполагало с живи свидетели, които да оспорят това твърдение. А никой от стотината войници от колониалната армия не посмял да си отвори устата.

Някъде над него се разнесоха приглушени стъпки и той рязко вдигна глава.

Касиопея чакаше обясненията на Едуин Дейвис.

— Котън настояваше да отиде там сам, но според мен това беше неразумно — започна началникът на канцеларията.

Тя кимна в знак на съгласие.

— Затова наредих двамата пилоти на Сикрет Сървис, които го закараха, да останат и да наблюдават развоя на събитията от брега.

— Какво не ми казваш?

— На Поу се води престрелка. Съобщиха ми го току-що, малко преди да пристигна.

Тя не повярва на ушите си.

— Чакам допълнителна информация, за да реша какво да правя — добави Дейвис.

Тя погледна часовника си, който показваше 9:20 ч. вечерта.

— Кейзър вече трябваше да е тук. Обеща да се прибере най-късно в осем и половина.

— Някой влизал ли е в къщата?

— Да, преди малко — кимна Касиопея.

— А арестуваният? Продължава ли да мълчи?

— Не обелва нито дума.

— Утре ще се появи някой известен и добре платен адвокат, който ще поиска и ще получи освобождаването му под гаранция — мрачно отбеляза Дейвис. — Общността умее да се грижи за своите.

От джоба му долетя мелодичен звън. Той измъкна джиесема и се отдалечи няколко крачки. На входната врата се появи един от агентите и й направи знак да се приближи.

— Мисля, че трябва да видите нещо — каза той.

Хейл попадна в капан. Беше позволил на тази жена да го прелъсти с убеждението, че държи положението в свои ръце.

— От колко време подслушваш телефонните ми разговори? — попита тя.

Насоченият в слабините му пистолет беше ясно предупреждение, че няма място за лъжи.

— От няколко месеца.

— Затова ли се запозна с мен? За да получиш достъп до личния живот на президента?

— Отначало да. Но после нещата се промениха. Трябва да призная, че връзката ни ми носеше голяма радост.

— Чарът ти вече не работи.

— Ти си голямо момиче, Шърли. Нима никога не си използвала някого за свои лични цели?

— А каква е твоята цел, Куентин?

Навън бурята продължаваше да бушува.

— Само една: да запазя за фамилията си онова, за което се е борила в продължение на триста години.

Малоун навлезе в голяма, почти напълно разрушена зала. Таванът и стените липсваха. Пътечката върху единствената запазена крепостна стена над главата му беше пуста. На небето грееше ярка луна. Хладният ветрец духаше от изток на запад. Устата му пресъхна от напрежение. Облиза устните си. Капчица пот погъделичка гърдите му.