Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Пистолетът остана насочен в слабините му.

— Ти унищожи отношенията ми с Първата дама!

— Прекрасно знаеш, че тя се нуждае от професионална помощ. Или по-скоро от утехата, която й предлага мистър Дейвис. По всичко личи, че много го харесва.

— В това няма нищо лошо!

— Сигурен съм, че е така. Но все пак има нещо, което и двамата не желаят да става обществено достояние.

— Може би си имал намерение да ги изнудваш, а?

— Хрумна ми подобна мисъл — въздъхна Хейл. — За щастие има и други начини за решаване на проблема. Те могат да бъдат напълно спокойни.

— Наистина ме успокои — язвително отвърна тя.

— Защо не махнеш този пистолет? Нека консумираме нашата нова връзка, основаваща се на взаимно доверие и уважение.

Харесваше очите й. Толкова наситеносини, че понякога изглеждаха виолетови. Правилните черти на лицето не издаваха възрастта й. Тялото й беше гъвкаво като на танцьорка — добре оформено, с тънка талия и съблазнителни извивки точно там, където трябва. Парфюмът й беше особен, с едва доловимо ухание на лимон, което оставаше във въздуха дълго след като се бяха разделили.

— Между нас вече не може да има никаква връзка — най-накрая отвърна тя и натисна спусъка.

Нокс стигна до брега, скочи от лодката и се насочи към колата, паркирана пред някакво затворено магазинче наблизо. Беше много доволен, че Поу Айланд остана далеч зад гърба му. Смъртта на този къс скала изобщо не влизаше в плановете му.

Наоколо беше пусто. Трябваше час по-скоро да напусне Канада. Крадената лодка щеше да бъде открита още рано сутринта, а по-късно щяха да намерят и телата на двамата му помощници във форт „Доминиън“. Единият от тях със сигурност беше мъртъв, другият — почти. Те нямаха документи за самоличност и живееха в Нагс Хед на атлантическото крайбрежие. Нокс отдавна насърчаваше членовете на екипажа да се изнасят от Бат и да се заселват в околностите — колкото по-далеч, толкова по-добре. Същевременно новите им домове трябваше да бъдат на максимум два часа път от сборния пункт. Повечето от тях бяха ергени, без близки. Като тези двамата. Силите на реда щяха да се появят веднага след като телата им бъдеха идентифицирани и бъдеше установено, че са работили в имението. Щеше да има следствие. Но Общността плащаше на най-добрите адвокати именно за такива случаи. Проблеми нямаше да има.

Оставаше обаче въпросът с Андреа Карбонел. Тя беше проблем. Но Нокс се бе уморил от всичко това. Беше време да се погрижи за себе си. Писнало му бе от постоянни тревоги. Добрият боцман не биваше да попада в такива опасни ситуации. Преди година със сигурност би останал докрай във форт „Доминиън“. Би влязъл в смъртна схватка с Джонатан Уайът. Но вече беше избрал друг път. Престана да му пука за морални категории като дълг и традиции. Просто искаше да се махне, разбира се, без да бъде ликвидиран от правителството или от Общността.

По дух беше сървайвър.

А и Джонатан Уайът не беше негов враг, нито Куентин Хейл, нито другите трима капитани. Те не знаеха нищо. За разлика от Андреа Карбонел, която знаеше всичко.

Бат, Северна Каролина

Разнесе се остро изщракване, но изстрел не последва.

— Вторият опит ще бъде успешен — хладно се усмихна Кейзър.

Хейл нямаше основание да не й повярва.

— Имаш ли представа за положението, в което ме постави? — попита тя. — Полин Даниълс няма да ме погледне повече.

— Те знаят ли, че подслушвам телефона ти? — трепна Хейл.

— Знаят — кимна тя. — Откриха малкото ти устройство в двора ми.

В душата му нахлу паника. Какво ли е станало с двамата мъже, които изпрати да демонтират устройството? Дали там не са ги чакали агенти?

— Чуй ме, Шърли! В случая ти рискуваш само гордостта си, докато върху мен и съдружниците ми се стоварва цялата мощ на американското правителство! Затова аз нямам нужда от врагове, а от съюзници. Отдавна съм изпуснал момента за развод със съпругата си, но… — Той замълча за момент, после тихо добави: — Бих се радвал, ако останеш завинаги до мен… Надявам се, че това ще бъде добре и за двама ни.

Трябваше спешно да се свърже с Нокс, а също така и да овладее ситуацията във Вирджиния. Събитията там бяха много по-важни от случващото се в Нова Скотия.

— Наистина ли вярваш, че това може да промени отношението ми? — вдигна вежди Шърли. — Обещание за женитба? Аз не се нуждая от съпруг, Куентин.

— А от какво тогава?

— Ами например от отговора на един въпрос, който ще ти поставя: държиш ли тук една отвлечена жена, която се казва Стефани Нел?