Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Той светкавично прецени, че не бива да я лъже.

— Тази жена е изпратена тук от враговете ни, за да ни унищожи. Задържах я при самоотбрана.

— Не се интересувам от оправдания за постъпката ти, Куентин. Просто искам да знам дали е тук.

В съзнанието му звънна предупредителна камбанка. От къде на къде му задаваше точно този въпрос? Очевидно някой я беше информирал. Някой, който знаеше. Ако не беше гола, щеше да си помисли, че носи подслушвателно устройство. Дрехите и чантата й отпадаха, защото останаха в съседната стая зад плътно затворената врата.

— Шърли, трябва да си дадеш сметка, че се намираме в необичайна ситуация. Аз направих онова, което бях длъжен. В момента и ти правиш всичко възможно да се защитиш.

Касиопея понечи да спори с Едуин Дейвис, но бързо се отказа. Нямаше друг избор, освен да се довери на неговите инстинкти и тези на Котън.

Но имаше и друг проблем.

— Трябва да се свържем с Кейзър — отсече тя.

— Не съм сигурен, че е възможно — поклати глава Дейвис. — Как да го направим? Може би да я потърсим по телефона?

— Не ние. Друг ще го направи.

Дейвис моментално я разбра, извади телефона си и набра някакъв номер.

Хейл чакаше отговор. Шърли очевидно се замисли върху последните му думи.

— Ти ме използва — въздъхна най-после тя.

Нов порив на вятър и дъжд разтърси стените на къщата. Тя се стресна. А той се възползва от момента и стовари юмрук в лицето й.

Касиопея слушаше Дейвис, който информираше Полин Даниълс за постъпката на Шърли Кейзър.

— Не мога да повярвам, че е отишла там! — възкликна Първата дама.

Разговорът се водеше от дневната на Шърли, като преди това двамата бяха помолили агентите да напуснат къщата.

— Тя се чувства ужасно! — добави Полин. — Бясна е от начина, по който този човек я е използвал. Но в никакъв случай не биваше да отива там!

За съжаление имаше и друг проблем. Новините за стрелбата в района щяха да стигнат до местните медии. Което означаваше, че Хейл веднага щеше да разбере каква съдба е сполетяла хората му и щеше да си даде сметка, че Кейзър се превръща в бреме за него.

— Обади й се, Полин — рече Дейвис. — Още сега. Нека видим дали ще ти вдигне.

— Задръж така.

— Няма начин да държим под похлупак случилото се тук преди малко — шепнешком го предупреди Касиопея.

— Знам. Часовникът отброява времето на Шърли Кейзър.

— Не отговаря, Едуин — прозвуча в мембраната гласът на Полин Даниълс. — Включва се гласовата й поща. Но аз не посмях да й оставя съобщение.

— Добре, време е да тръгваме — отвърна Дейвис.

Касиопея долови притеснението в гласа му.

— Едуин, аз не исках да…

Дейвис прекъсна разговора.

— Беше грубо — отбеляза Касиопея.

— Тя нямаше да хареса онова, което щях да й кажа — въздъхна той. — В даден момент всеки от нас трябва да осъзнае, че е правил глупави грешки и да престане да ги прави. — Замълча за миг, после добави: — В това число и аз самият…

— Животът на тази жена е в опасност — твърдо рече тя. — Искам да ме прехвърлиш там по най-бързия начин.

Дейвис не възрази.

Хейл слезе от леглото. Кейзър лежеше в несвяст. Ръката го болеше. Дали не беше счупил лицевата й кост? Издърпа пистолета от пръстите й и провери пълнителя. Следващият патрон действително се оказа в цевта.

Умът му напрегнато работеше. Дали бяха хванали хората му в къщата на Кейзър? Трябваше да разбере, и то веднага. Нямаше връзка с Нокс, който по всяка вероятност все още се намираше на Поу Айланд.

Той посегна към халата си, захвърлен на близкия стол.

Часовникът до леглото показваше 9:35 ч. вечерта. Придърпа телефона и натисна бутона за вътрешна връзка. Секретарят му вдигна на второто позвъняване.

— Незабавно изпрати двама души в спалнята ми. Имаме нов обитател за нашия затвор.

Нова Скотия

10:20 ч.

Малоун отвори очи. Цялото тяло го болеше. Лежеше по гръб. Погледът му се насочи нагоре към дупката в прогнилите дъски, през която бяха пропаднали. Предпазливо раздвижи крайниците си и с облекчение установи, че счупвания липсват. Прокрадващите се през дупката лунни лъчи бяха достатъчни, за да изчисли височината на падането — около десетина метра. За щастие върху парчета изгнило дърво, които бяха смекчили удара в твърдата скала.

Околните стени меко блестяха на лунната светлина. Доказателство, че бяха влажни. До ушите му достигна грохотът на прибоя, в ноздрите го удари вонята на птичи изпражнения.