Стив Берри - Шифърът на Джеферсън

Вражеският кораб се залепи за борда и екипажът му се подготви за абордаж. Пирати като него, от фамилията Болтън. Също от Северна Каролина. Бяха го атакували в открито море, разчитайки да го изненадат в постоянно усилващата се буря. Или поне се надяваха да го изненадат.

Изключително дръзко нападение, което беше в разрез с всички установени правила. Но какво друго можеше да се очаква от фамилията Болтън, която беше известна с тъпата си безразсъдност?

— Куентин.

Женски глас, едва доловим сред воя на вятъра.

На палубата прииждаха пирати, въоръжени със саби. Един от тях направи огромен скок и се приземи на метър-два от него. Жена. Невероятно красива, русокоса, с бледа кожа и блеснали от възбуда очи. Тя се нахвърли срещу него и изтръгна руля от ръцете му. Корабът се люшна и се отклони от курса.

— Куентин, Куентин…

Хейл отвори очи. Беше в спалнята си. Навън бушуваше буря. Дъждовните капки барабаняха по стъклата, дърветата зад тях се огъваха под силния вятър.

Съзнанието му бавно се проясни. Беше се оттеглил тук в компанията на Шърли Кейзър, която обеща да му демонстрира специалното бельо. И то се оказа наистина специално. Бледолилава дантела обвиваше дребната й стройна фигура. Тя се присъедини към него в леглото и започна да го съблича. След почти цял час ласки той задряма, изключително доволен от неочакваната й визита. Точно това му трябваше след разговора с тримата капитани.

— Куентин.

Той примигна да прогони съня и спря поглед на дървения таван на спалнята, изработен от корпуса на стара шхуна, порила водите на Памлико още през XVIII век. Тялото му бе удобно отпуснато върху широкия твърд матрак. Четири пилона поддържаха високо поставеното легло, до което се стигаше с помощта на дървено стъпало. Преди година, бързайки да скочи от него, си беше навехнал глезена.

— Куентин.

Гласът на Шърли. Разбира се. Тя беше тук, в леглото до него. Може би беше готова за още? Много добре, той също беше готов. Обърна се към нея.

Тя го гледаше строго, без следа от усмивка или чувствено желание. Очите й бяха потъмнели от гняв. После видя пистолета. Дулото почти опираше в лицето му.

Касиопея изчака оттеглянето на линейката с ранения крадец. Другият остана на местопроизшествието, притиснал торбичка лед към цицина с големината на кокоше яйце. И двамата нямаха документи за самоличност и мълчаха като риби.

— Всяка минута забавяне увеличава заплахата за живота на Стефани — каза Даниълс, застанал на прага на Синята стая.

— Знам как се чувствате, господин президент. Понякога безпокойството за близък човек може да бъде влудяващо.

Той веднага разбра за какво говори тя.

— Ти и Котън?

Тя кимна.

— Има и хубави, и лоши моменти. Както е сега. Добре ли е той? Нуждае ли се от помощ? Допреди няколко месеца нямах подобни проблеми.

— Аз съм сам от много време — промълви Даниълс.

Тъжният тон, с който бяха изречени тези думи, ясно показваше, че той съжалява за всеки пропуснат миг.

— Ние с Полин трябва да си изясним нещата. Това не бива да продължава повече.

— Внимавайте. Не вземайте прибързани решения, защото залогът е голям.

В погледа му пролича съгласие.

— Служил съм на страната си в продължение на четирийсет години. Политиката беше моят живот. Никога не съм се компрометирал, никога не съм предизвиквал скандали. Винаги съм действал според убежденията и съвестта си — дори когато то ми е струвало скъпо. Давал съм всичко от себе си и не съжалявам за нищо. Но сега дойде време да помисля и за своите проблеми. Поне за малко.

— Стефани наясно ли е с чувствата, които изпитвате към нея?

Президентът забави отговора си, а тя се запита дали изобщо има такъв. Онова, което чу в следващия миг, дълбоко я изненада.

— Мисля, че е наясно — промълви Даниълс.

Една кола спря пред къщата на Кейзър. От мястото до шофьора слезе Едуин Дейвис. Пръстовите отпечатъци на нарушителите бяха снети още преди час и Касиопея бе получила обещание за бърза идентификация. Доскоро само глас по телефона, Дейвис очевидно беше решил да се намеси. Кварталът бързо се оживяваше. На препречената от полицейски коли улица се появиха любопитни хора.

Толкова по въпроса за секретността на операцията.

— Колата им е открита на няколко преки от тук — каза Дейвис. — Номерата от Северна Каролина са крадени, също както и самият автомобил, който е регистриран на името на някаква жена от Западна Вирджиния. Все още чакаме проверка на отпечатъците. В случай че заловените нямат криминални досиета, процедурата със сигурност ще се забави. Вероятно ще се наложи преглед на бази данни от друг тип — например регистрация при покупка на оръжие и още хиляди неща, които изискват свалянето на отпечатъци. Лично аз разчитам на военните регистри, които разполагат с пълна информация за новопостъпващите новобранци.