Джесика Хол - Изпепеляване

— През последните няколко месеца сте следили фамилията Белафини. — Руел се усмихна на стреснатата й реакция. — Ние ги разследваме от две години, детектив. Всяка проява на интерес в тази посока винаги стига до мен. Вашият интерес към фамилията има ли нещо общо с искането ви за временно позициониране?

— Надявах се да проверя една теория, върху която работя. — Дано да не се бе изчервила силно. — Във връзка с едно текущо разследване за палеж. Не е нищо особено.

— Моля ви. — Той направи небрежен жест. — Бих искал да чуя за това.

— Запознат ли сте с палежите на Подпалвача? — Когато той кимна, Тери продължи: — Смятам, че този човек може да е свързан с мафията. Най-малко четири от седемте пожара, които му се приписват, засягаха еднолични собственици с разработен, успешен бизнес в много популярни квартали. Трима от тези четирима собственици продадоха имотите си на загуба веднага след пожарите. Четвъртият загина при подозрителна автомобилна катастрофа и наследниците му веднага продадоха бизнеса. Имотите не бяха купени директно от Белафини, но съм готова да се обзаложа, че новите собственици или работят за фамилията или са готови да си плащат рекета.

— Това е доста смела теория. — Не изглеждаше нито скептичен, нито впечатлен. — Някакви доказателства?

— Засега нямам никакви. И все пак — продължи тя, — се надявах да прегледам вашите разследвания на Белафини и да потърся следи, които могат да ми помогнат да разбера кой е Подпалвачът.

— Значи преследвате пиромани вместо убийци.

— Проведох разследването в свободното си време — каза Тери, като се опита да не звучи така сякаш се оправдаваше. — Ако снощният пожар в бара е негово дело, на Подпалвача трябва да му бъдат повдигнати петнадесет обвинения в убийство.

Руел запази мълчание достатъчно дълго, за да я накара да се запита дали е било нужно да си прави труда да качва кутия с лични вещи чак дотук. След което се усмихна.

— Е, Тери, мисля, че сте попаднала на точното място. Вашата първа задача е пряко свързана с фамилия Белафини и мафията.

— Има още нещо, което трябва да знаете. — Като беше започнала, поне да му каже всичко. — По отношение на баща ми и причината той да напусне полицията.

— Вече прегледах делото на баща ви. — Плоските му черни очи я изучаваха. — Ако смятах, че дава някакви поводи за загриженост, нямаше да стигнете по-далеч от рецепцията.

Руел беше първото ченге от осем години насам, с изключение на Джей Ди, което не заобикаляше темата.

— Оценявам вашето доверие, шефе.

— Заслужавате го. — Той извади една папка от чекмеджето на бюрото си и й я подаде. — Това е всичко, което имаме за заподозрения, когото ще разследвате. Той е известен човек, с добро обществено положение и има отлични връзки в целия град. Смятаме, че се води на ведомост при Белафини от години и вероятно е замесен в палежите на Подпалвача.

Тери отвори папката. Снимката и статистиката вътре я накараха да се намръщи.

— Извинете, сър, но мисля, че сте ми дали друга папка. Информацията тук се отнася за Корт Гембъл.

Черните му вежди се повдигнаха леко.

— Комисар Гембъл е нашият заподозрян, детектив.

Себастиен Руел хареса Тери Винсент.

Наблюдаваше я, докато тя четеше информацията в папката за Гембъл. Отначало Руел имаше известни колебания по отношение на Тери, докато я разследваше. Като се изключи едно дребно прегрешение по отношение на случая Леклер, досието й беше безупречно. Той проследи последното състезание на стрелбището и остана впечатлен от съсредоточеността и прецизността й.

Тери беше харесвана и уважавана в цялата полиция на Ню Орлиънс, дори сред полицаите от старата генерация, които все още гледаха на жените в професията като подходящи само за пътни полицаи. Това, само по себе си, беше значително постижение. Жените в полицията все още плуваха срещу течението.

Руел изследва внимателно лицето й. Не беше красива и не полагаше никакви усилия, за да изглежда по-привлекателна.

Личната среща с Тери Винсент затвърди всичко, което бе научил за нея. Тя притежаваше всички качества на едно добро ченге: беше дружелюбна и бързо установяваше контакт, беше внимателен слушател, но приятно открита и честна, предразполагаща събеседника си към същата откровеност. Освен това притежаваше достатъчно професионални познания, за да знае как и кога да надене физиономията на ченге върху лицето си и да си държи езика зад зъбите.

Руел я хареса много повече отколкото бе очаквал, но нямаше абсолютно никакви угризения за това, че се канеше да я използва като примамка, за да стигне до комисаря. Би използвал дори собствената си майка, ако по този начин би могъл да спипа Кортланд Гембъл, а чрез него и човека, който уби партньора му.