Джесика Хол - Изпепеляване

— Комисар Гембъл. — Лоусън добави ръкописните бележки към папката. — Поправи ме, ако греша, но последния път, когато го спомена, не го ли нарече „оня гьонсурат, който ме натресе да пиша отчети“?

— Когато човек го опознае, става поносим — излъга тя.

— Братовчед ти друго разправя. — Той наклони глава. — Кейн каза, че Гембъл едва не му счупил челюстта, когато се спречкаха по време на Марди Гра.

Корт се беше сбил с братовчед й Кейн Гантри, когато разследваха Кейн за убийството на кандидат-губернатора Марк Леклер. Тери все още не знаеше точно за какво се бяха хванали за гушите.

— Онази нощ братовчед ми се държа като идиот от световна класа — отсече тя. — Аз самата за малко не го застрелях.

Другото ченге я погледна скептично.

— Щом изведнъж си станала толкова гъста с комисаря, тогава защо се местиш в БОП?

— Просто исках промяна. Джей Ди се връща идния месец, както и аз. — Тери харесваше Лоусън Хейзнъл, но не можеше да му разкрие сърцето си. — Дай да прегледаме и другите.

След като въведе Лоусън в останалите случаи, Тери опакова най-необходимото от бюрото си и отнесе кутията до асансьора. Звеното за борба с организираната престъпност или както всички го наричаха БОП наскоро беше преместено в сградата на съда на същата улица. Тери отиде дотам с мотора, легитимира се на рецепцията и беше ескортирана до новото си бюро в тукашния вариант на „обора“. Дискретни клетки с ниски преградни стени образуваха лабиринт от спретнати подредени бюра, мигащи компютри и цивилни детективи. Тери кимна на малцината, които познаваше, тъй като беше доста придирчива към личните си контакти. Компютърът на нейното бюро беше изключен, но видът му я накара да изохка. Тери беше най-неграмотният в компютърно отношение човек в цялата полиция, което бе една от причините все още да кълве на античната пишеща машина в „Убийства“.

— Надявам се, че си имаш наръчник — заяви тя на компютъра.

— Естествено. — В отвора на нейната клетка се появи висок мургав мъж. Силно почернял, смугъл представител на бялата раса или много светъл афроамериканец. Беше невъзможно да се познае по гладко обръснатата му глава и проницателните, неразгадаеми черни очи. — Сигурно сте Терез Винсент.

— Тери. Здравейте. — Тя протегна ръка.

— Себастиен Руел. Добре дошли в БОП. — Той се ръкува с нея и посочи към големия ъглов офис. — Да поговорим. — Тери последва новия си шеф в офиса, до вратата на който се виждаше дискретна табелка с името му и длъжността главен следовател. Тери беше чувала за него, разбира се. Когато някой специален агент на ФБР станеше ченге, това винаги пораждаше много слухове. Разправяха, че бил напуснал Бюрото в немилост, но Тери не го вярваше. Борбата с корупцията беше приоритет през последното десетилетие, а дискредитираните ченгета не бяха добре дошли в полицията. Пък и шефът на полицията никога не би взел бивш агент с опетнена репутация за директор на звеното за борба с организираната престъпност.

Руел я покани да седне и й предложи кафе, което тя отказа, преди той самият да се настани зад бюрото си. Отгоре имаше една-единствена папка, която той отвори.

— Работили сте в „Убийства“ през последните седем години.

Имаше приятен равен глас без следа от акцент. В тон с изражението му, помисли си Тери. Може би това е нещо, на което те учат в Куонтико.

— Да, сър.

— Можете да ме наричате „шефе“. — Той прелисти няколко страници. — Отзивите за вашата работа са отлични, няколко похвали за добре свършена работа по делата и общественополезен принос, както и най-добро постижение по покриване на норматива.

Тери се почувства малко смутена от похвалите.

— Обичам да се състезавам. Както и да стрелям.

— Говори се, че сте най-добрият стрелец в полицията. Тук пише, че сте отказала няколко покани да се присъедините към Специалните военни части 4 4 SWAT, взвод за специални оръжия и тактика, отряд от полицаи, обучени да се справят с насилие и опасни ситуации. — Б.пр. . — Той вдигна поглед от папката. — Бих казал, че е идеалната работа за човек с вашите умения.

Баща й искаше тя да кандидатства за работа в SWAT след дипломирането, по времето, когато все още си говореха.

— Аз съм стрелец, шефе, а не снайперист.

Руел затвори папката.

— Поискали сте временно позициониране в БОП. Някаква конкретна причина?

— Обичам да уча нови неща — каза Тери. — Вашият отдел има отлична разкриваемост на случаите и съм убедена, че всичко научено тук ще ми бъде от полза.