Гиллиан Флинн - Мрак

— Тогава ще го напуснем. — Той се опита да я целуне, а тя го отблъсна.

— Наистина ли, просто така? Къде ще отидем, как ще се издържаме? Вече няма да има издръжка, нали се сещаш? Ще трябва да си намериш работа.

— Ами ще си намеря. А чичо ти, братовчед ти или който беше там в Уичита?

Тя го изгледа, все едно е луд.

— С магазина за спортни стоки? — напомни той.

— Не можеш да работиш там, ти си на петнайсет. Не можеш да шофираш. Всъщност май не можеш да си намериш работа без разрешението на майка си. Кога каза, че навършваш шестнайсет?

— На трийсети юли — отговори той и се почувства така, все едно току-що й е признал, че се е напикал.

И тогава тя се разплака:

— О, боже, о, боже, какво ще правим?

— Братовчед ти не може ли да ни помогне?

— Чичо ми ще каже на нашите, как ще помогне това?

Тя стана и тръгна гола, коремът й стърчеше, опасно щръкнал без опора, на Бен му се прииска да подложи ръка отдолу и се запита колко ли още ще наедрее. Диондра не се облече, за да прекоси коридора към банята, въпреки че Трей можеше да я види, ако още седеше на канапето. Бен чу гъргоренето на душа — край на разговора. Той се избърса с някаква влажна кърпа близо до коша за дрехи на Диондра, после се напъха отново в кожения си панталон и раираната фланелка, седна на ръба на леглото и се помъчи да отгатне какво остроумие ще подметне Трей, когато се върнат в хола.

След няколко минути Диондра влезе в спалнята, загърната с червена хавлия и с мокра коса, и седна пред тоалетката си с огледалото, без да го поглежда. Изстиска мус върху дланите си като огромна купчина кучешки лайна и започна да го втрива в косата си, насочвайки всеки път струята на сешоара — изцъркваш, размазваш, сушиш, изцъркваш, размазваш, сушиш.

Бен не беше сигурен дали трябва да остане, или да излезе, затова остана, седнал на леглото, мъчейки се да не я гледа. Тя изсипа в дланта си тъмен фон дьо тен, както сигурно художниците изсипват боя, и го размаза по лицето си. Някои момичета й се присмиваха и я наричаха „мулатка“ беше ги чувал, но на него му харесваше как изглежда, гладко и тъмно, макар че шията й оставаше по-светла като ванилов сладолед под карамелена заливка. Сложи си три пласта спирала — твърдеше, че трябвало да са три, един за потъмняване, един за уплътняване и един за драматичен ефект. После се зае с червилото: основа, цвят, блясък. Забеляза, че Бен я наблюдава, и спря, после попи устните си с малки порести триъгълничета, по които остави лепкави пурпурни следи като от целувка.

— Трябва да поискаш пари от Ранър — каза Диондра, гледайки го в огледалото.

— От баща ми?

— Да, той има пари, нали? Трей винаги купува трева от него. — Тя свали кърпата, приближи се до чекмеджето с бельото си, където цареше хаос от дантела и сатен, порови вътре и накрая измъкна яркорозови бикини и сутиен с черна дантела, каквито носят момичетата в баровете по уестърните.

— Сигурна ли си, че говорим за същия човек? — попита Бен. — Баща ми… ремонтира някакви неща. Момче за всичко. Работи по ферми, такива неща.

Диондра завъртя очи срещу него и подръпна сутиена си отзад, а гърдите й преливаха отвсякъде — от чашките, изпод презрамките, неконтролируеми и издължени като яйце. Накрая смъкна сутиена, хвърли го в другия край на стаята — „Мамка му, трябва да си купя сутиен, който да ми става!“. Изправи се и впери в него гневен поглед, а бикините й се навиха надолу, смъкнаха се от корема й и се впиха в цепката на дупето й. Сексапилното бельо вече не й ставаше. Първата мисъл на Бен беше — пълничка, но после се поправи: бременна.

— Сериозно ли говориш? Наистина ли не знаеш, че баща ти продава трева? С Трей купихме от него миналата седмица. — Диондра свали бикините, после си сложи друг сутиен, грозен и обикновен, и други джинси, начумерена, че е дебела.

Бен никога досега не си беше купувал наркотици. Пушеше много с Трей и с Диондра и с всеки от онази група, който имаше трева, понякога даваше един-два долара, обаче представата му за дилър беше някой със загладена назад коса и с бижута, а не баща му със старото си бейзболно кепе, каубойските ботуши е високи токове и ризите, които изглеждаха като спаружени. Не и баща му, определено не баща му. Освен това дилърите не трябваше ли да имат пари? Баща му със сигурност нямаше пари, така че целият този разговор беше глупав. А ако беше дилър и имаше пари, нямаше да даде на Бен. Щеше да му се подиграе, че му иска, може би щеше да извади двайсетачка, но да не му позволи да я докосне, както хулиганите в училище отмъкват тетрадката на смотаняка и му я показват от разстояние, а после се изхилват и я пъхат в джоба на панталона му. Ранър нямаше портфейл, държеше смачкани банкноти в предните джобове на дънките си, а това не беше ли достатъчен показател, че няма пари?