Гиллиан Флинн - Мрак

Всъщност той дори търсеше признаци, че тя го лъже: онези големи окървавени превръзки, които майка му винаги хвърляше увити в боклука, обаче в края на деня те вече се бяха развили. Не беше сигурен за какво друго да се оглежда, не беше сигурен и дали трябва да попита негово ли е бебето. От думите й излизаше, че е негово, и Бен надали щеше да научи нещо повече.

Както и да е, през последния месец определено стана ясно, че тя е бременна, поне като я видиш гола. Ходеше на училище облечена с огромни провиснали пуловери, с разкопчани джинси с наполовина вдигнат цип, а издутината растеше, Диондра я опипваше и търкаше с ръце, като че ли е кристална топка, по която гадае скапаното си бъдеще, а един път тя дръпна ръката му и той наистина усети, нямаше съмнение — нещо риташе, и Бен светкавично зърна как едно малко краче се раздвижва под кожата на Диондра бързо и гладко.

„Какво ти става, по дяволите? Нали израждаш крави във фермата? Това е просто едно бебе“, гласеше реакцията на Диондра, когато той си дръпна ръката. Тя я дръпна обратно и я задържа върху корема си, притисна дланта му към това помръдващо нещо в себе си, а той си помисли: „С телетата е по-различно, отколкото със собственото ти бебе“, а после си помисли: „Пусни ме, пусни ме, пусни ме“, като че ли онова нещо щеше да го сграбчи като във филм на ужасите и да го издърпа в тялото й. Така си го представяше — като нещо. Не като бебе.

Може би нямаше да е зле да разговарят повече. След като бебето се размърда, тя няколко дни изобщо не му продума, а после се оказа, че е трябвало да й даде нещо за раздвижването, че на бременните жени се правят подаръци, за да се отпразнува този момент, че родителите й подарили златна гривна, когато получила първия си цикъл, такива неща. Затова вместо подарък тя го накара да я целува там, долу, десет пъти, такава беше уговорката, и вероятно беше избрала това наказание, защото всъщност не му харесваше да го прави, гадеше му се от миризмата, особено сега, когато цялото място изглеждаше захабено. На нея, изглежда, също не й харесваше, затова му се струваше като наказание, докато тя му крещеше за пръстите, за натиска, по-нагоре, по-нагоре, а накрая въздъхваше, стисваше по-силно главата му за ушите, издърпваше го към мястото, където го искаше, а той си мислеше: „Проклета кучка“ и триеше устата си, след като приключи. „Още осем пъти, проклета кучко, искаш ли чаша вода, миличка?“ „Аз не — отговори му тя — обаче ти сигурно искаш, защото миришеш на путка“ — и се хилеше.

Бременните жени са на настроения. Той го знаеше. Обаче иначе Диондра не се държеше като бременна. Продължаваше да пие и да пуши, което една бременна жена не бива да прави, но тя твърдеше, че само маниачките се отказват от всичко. Още нещо не правеше — не планираше. Дори не говореше често какво ще правят, когато то се роди — когато тя се роди. Не беше ходила на лекар, но беше сигурна, че е момиче, защото на бременните с момиче им прилошава повече, а на нея й беше много зле през първия месец. Но не каза нищо друго, свързано с конкретни планове, само си представяше бебето като момиче, което ще излезе от тялото й. Отначало Бен се чудеше дали тя няма да направи аборт. Казваше „ако родиш бебето“, а не „когато“, и Диондра съвсем откачаше, а той не искаше да вижда Диондра, когато е съвсем откачила. Трудно се оправяше с нея и когато е спокойна, а вбеси ли се, все едно се разразяваше буря — нокти, рев, удари, а крясъците й, че това е най-лошото нещо, което й е казвал някой, че бебето било и негова плът и кръв, какво ти става, скапаняк такъв?

Обаче не правеха никакви планове или по-скоро не можеха да правят планове, защото бащата на Диондра буквално щеше да я убие, ако научи, че е бременна с незаконно дете. Щеше да я убие дори ако изобщо научеше, че е спала с някого, без да е омъжена. Родителите на Диондра й бяха поставили едно условие, едно-единствено условие, и то гласеше, че за нищо на света не бива да позволява на момче да я докосва там, ако не е съпругът й. Когато Диондра навърши шестнайсет, баща й й подари пръстен в знак на нейното обещание — златен пръстен с голям червен камък, който приличаше на венчален и тя го носеше точно на този пръст. Пръстенът беше символ на обещанието й към него и към самата нея, че ще остане девствена до сватбата. Цялата история отвращаваше Бен — „все едно си омъжена за баща си, не мислиш ли?“ Диондра отговаряше, че в основни линии става дума за контрол. Това беше единственото нещо, на което баща й държеше, така че по-добре да му се подчини, мамка му. Така бил по-спокоен, когато я оставя самичка месеци наред, без надзор и без защита, само с кучетата. Това беше единствената му родителска мярка: дъщеря ми може да пие и да взема наркотици, обаче ще остане девствена, така че не съм толкова смахнат, колкото изглеждам.