Гиллиан Флинн - Мрак

Диондра му го каза със сълзи на очи. Каза му го, почти припаднала от пиянство. Баща й я бил предупредил, че ако разбере, че е нарушила обещанието си, ще я изведе от къщата и ще я застреля в главата. Баща й бил във Виетнам, затова говорел така, обаче Диондра го приемаше сериозно, затова не планираше нищо за бебето. Бен правеше списъци на неща, от които сигурно ще имат нужда, и към Коледа купи бебешки дрешки втора ръка от битпазара в Делфос. Срамуваше се, затова просто купи всичко от една жена за осем долара. Оказа се, че са гащички и камизолки за различна възраст, с много къдрички — жената все им казваше ританки — което не беше лошо, децата се нуждаят от бельо. Бен ги скри под леглото си и се зарадва, че стаята му се заключва — представи си как момичетата ги намират и открадват каквото им е по мярка. Така че, да, не мислеше често за детето и какво ще се случи, обаче Диондра явно мислеше още по-малко и от него.

— Мисля, че трябва да напуснем града — каза Диондра изненадващо, косата й все още закриваше половината лице, ръката на Бен още беше притисната към корема й, а бебето се щураше вътре, все едно си беше прокарало тунели. Диондра леко се извърна към него и едната й гърда лениво провисна върху ръката му.

— Не мога да се крия още дълго. Майка ми и баща ми ще пристигнат скоро. Сигурен ли си, че Мишел не знае?

Бен беше запазил бележката от Диондра, в която му описваше колко е възбудена и колко иска да правят секс дори сега, а Мишел, дето все си вреше носа, я беше намерила, ровейки в джобовете на якето му. Малката проклетница го изнудваше — поиска му десет долара, за да не каже на майка им, а когато Бен се оплака на Диондра, тя се разфуча. „Скапаната ти малка сестричка може да ни издаде всеки момент, а ти си спокоен? Ти си виновен, Бен. Ти обърка всичко“. Диондра се ужасяваше, че Мишел ще се досети, че тя е бременна, от онези две думи — дори сега — и че ще ги прецака едно проклето десетгодишно хлапе, идеално.

— Не, повече нищо не е казвала.

Но беше лъжа, защото предния ден Мишел улови погледа му, завъртя ханша си и каза дразнещо: „Ей, Беееен, как върви със секса?“. Беше проклето дете. Изнудваше го и за други неща — за неизпълнени задължения, за допълнителна храна, която беше изял от хладилника. Дреболии. Винаги бяха малки гадости, като че ли основната й цел беше да напомня на Бен колко е скапан животът му. Похарчила беше парите за понички с желиран пълнеж.

Трей издаде силен шум в съседната стая и после се чу едно пльок! , когато се изплю. Бен си представи как жълтата плюнка се стича по стъклената плъзгаща се врата и кучетата я ближат. Така правеха Трей и Диондра: плюеха по разни неща. Понякога Трей изстрелваше плюнката във въздуха, а кучетата я улавяха с лигавите си муцуни. („Просто телесна течност, която отива от едно тяло в друго — казваше Диондра. — Изхвърлял си свои телесни течности върху моето тяло и не забелязах да те притеснява“.)

Звукът от телевизора в съседната стая се усили — „хайде приключвайте, вие двамата, адски ми е скучно“ — а Бен се напъна да измисли подходящ отговор. Понякога си мислеше, че с Диондра никога не водят нормален разговор, само се сръчкват с думи, той се опитва да отблъсне постоянното й раздразнение и да каже онова, което тя иска да чуе. Обаче я обичаше, наистина я обичаше, а така постъпват мъжете с любимите си жени — казват им какаото искат да чуят и си траят. Диондра беше забременяла от него и сега го притежаваше, а той трябваше да постъпи правилно. Може би щеше да се наложи да прекъсне училище и да се хване на пълен работен ден, но нямаше нищо против, един негов познат напусна гимназията миналата година, работеше някъде до Абилин, в тухларна, и печелеше по дванайсет хиляди долара годишно — пари, които Бен дори не можеше да си представи как да похарчи. Така че щеше да напусне училище, и толкова по-добре, като се имат предвид щуротиите, които Диондра беше чула за Криси Кейтс.

Странно, отначало адски се тревожеше, че слуховете ще се разчуят, но после започна да изпитва известна гордост. Тя беше още дете, обаче беше от готините хлапета. Дори някои от гимназистите я познаваха, другите момичета проявяваха интерес към нея, към това хубаво и възпитано момиченце, затова донякъде беше готино, че тя си пада по него, макар да е още дете, и Бен беше сигурен, че каквото и да му беше казала току-що по въпроса Диондра, както обикновено, преувеличаваше. Каквато е истерична понякога.

— Ей, ехо? Не се отнасяй. Мисля, че трябва да напуснем града.