Гиллиан Флинн - Мрак

— Това е тя, майката на Бен Дей — каза жената с отвращение, от което Пати усети как утробата й се свива.

— По-добре влезте — каза мъжът, а когато Пати и Даян се спогледаха, ги сряза: — Влизайте де! — като че ли бяха непокорни домашни любимци.

Те влязоха в къщата, в разположения по-ниско хол, и попаднаха на сцена като от детски рожден ден. Четири момиченца си играеха. По ръцете и лицата им имаше звезди от фолио — стикери, с каквито учителите отбелязват хубавите оценки. Няколко деца седяха с родителите си и ядяха торта — момиченцата изглеждаха лакоми, а родителите явно бяха в паника, макар да се стремяха да изглеждат храбри. Криси Кейтс се беше разположила насред пода и си играеше с кукли заедно с някакъв едър и тъмнокос младеж, който седеше пред нея с кръстосани крака и се опитваше да спечели благоразположението й. Бяха онези груби и грозни кукли, които Пати беше виждала във „филми на седмицата“ — с Мередит Бакстър Бърни или Пати Дюк Остин в ролята на решителни майки или адвокатки. На такива кукли децата показват как са били насилвани. Криси беше съблякла дрехите и на двете кукли и поставяше мъжката кукла върху женската. Започна да я тласка нагоре-надолу и да нарежда безсмислици. Чернокосо момиче я наблюдаваше от скута на майка си и смучеше глазурата под ноктите си. Изглеждаше твърде голяма да седи в скута на майка си.

— Ето така — каза в заключение Криси ядосана или отегчена и избута куклите настрани. Младежът — терапевт, социален работник ли просто някой, който носеше вълнен пуловер и риза под него, някой, който беше учил в колеж — отново вдигна куклата и се опита да привлече вниманието на Криси.

— Криси, хайде да… — поде той, като внимателно вдигна мъжката кукла от коляното си и пенисът й провисна към пода.

— Коя е тази? — попита Криси и посочи Пати.

Пати прекоси стаята, без да обръща внимание на родителите, които наскачаха от местата си и се разтрепериха като дръпната струна.

— Криси? — попита Пати и клекна на пода. — Казвам се Пати. Аз съм майката на Бен Дей.

Очите на Криси се разшириха, устните й потръпнаха и тя се дръпна от Пати. Последва кратко мълчание, после като на забавен каданс двете с Пати впериха поглед една в друга. После Криси отметна глава назад и изпищя:

— Не я искам тук! — Гласът й отекна от високото кръгло прозорче. — Не я искам тук! Ти каза! Ти каза, че няма да трябва!

Хвърли се на пода и започна да се скубе. Кестенявото момиче се спусна да й помага, обгърна Криси с ръце и се разкрещя:

— Не се чувствам в безопасност!

Пати се изправи, завъртя се в стаята, видя родителите с уплашени и отвратени лица, видя Даян, която зад нея побутваше Либи към вратата.

— Чували сме за вас — каза майката на Криси Кейтс с изопнато красиво и бледо лице. Посочи към Маги Хинкъл, някогашната съученичка на Пати, която се изчерви. — Имате четири деца — продължи жената с напрегнат глас и влажни очи. — Не можете да си позволите да се грижите дори за едно. Баща им е пияница. Живеете на социални помощи. Оставяте момичетата си сами с този… чакал. Допускате сина ви да насилва момичета. Мили боже, вие сте позволили на сина си да направи това! Един бог знае какво се случва там!

В този момент дъщерята на семейство Пъч се изправи и запищя, а покрай ярките звезди на бузите й се затъркаляха сълзи. Тя се присъедини към групата по средата, където младият мъж мърмореше успокоително и се стараеше да ги гледа в очите.

— Не ги искам тук! — отново изкрещя Криси.

— Къде е Бен, Пати? — попита Маги Хинкъл, а широколиката й дъщеря седеше до нея с безизразно лице. — Полицията трябва да разпита Бен. Надявам се, че не го криеш.

— Аз ли? Опитвам се да го намеря. Опитвам се да изясня всичко. Моля те. Моля те, помогни ми, моля те, прости ми, моля те, престани да пищиш.

Дъщерята на Маги Хинкъл мълчеше, после дръпна ръкава на майка си:

— Мамо, искам да си тръгваме.

Другите момичета продължаваха да вият, гледайки се едно друго. Пати се изправи, погледна към Криси и терапевта, все още прегърнал голата кукла, която би трябвало да бъде Бен. Стомахът й се сви и изпълни гърлото й с киселина.

— Мисля, че трябва да си вървите — остро каза госпожа Кейтс, вдигна дъщеря си, все едно е пеленаче, и крачетата на момиченцето провиснаха до пода, а госпожа Кейтс се залюля от тежестта му.

Младият терапевт се изправи и застана между Пати и госпожа Кейтс. За малко да положи ръка върху рамото на Пати, но после я премести върху госпожа Кейтс. Даян я викаше от вратата, викаше Пати по име, обаче Пати не можеше да помръдне. Чакаше ги да я нападнат от всички страни, да й издерат очите.