Гиллиан Флинн - Мрак

Даян и Либи също не говореха, не бяха пуснали и радиото. Пати се помъчи да си представи посещението (Посещение ли? Нима можеш да наречеш нещо толкова противно посещение?), но се виждаше само как крещи: „Оставете сина ми на мира!“. Двете с Маги Хинкъл не бяха приятелки, но винаги се разменяха по няколко думи в магазина, а семейство Пъч познаваше от църквата. Не бяха нелюбезни хора, не биха се държали зле с нея. А що се отнася до родителите на първото момиче, Криси Кейтс, тях Пати изобщо не ги познаваше. Представяше си семейство Кейтс като руси и спретнати хора, облечени в тон, с безупречно чиста къща, ухаеща на цветни потури. Зачуди се дали господин Кейтс ще забележи фалшивите перли.

Даян слезе от шосето и навлезе в квартала, мина покрай голямата синя табела, която гордо оповестяваше модели на бъдещите постройки в Елкуд Парк. Засега имаше само улици с дървени скелети, всеки от които представляваше силует на къща, всеки ти позволяваше да видиш силуета на съседната и на по-следващата. Някакво момиче на петнайсетина години седеше и пушеше на втория етаж на една от недовършените къщи и изглеждаше като Уандър Уман в невидимия си самолет, както си седеше насред очертанията на някаква спалня. Щом угаси цигарата си, пепелта се разлетя надолу към трапезарията.

Недовършените къщи ужасяваха Пати. Бяха разпознаваеми, обаче съвсем чужди, всекидневен свят, който изведнъж се оказва, че не можеш да си спомниш дори с цената на живота си.

— Красота, а? — отбеляза Даян и посочи с пръст квартала.

След още два завоя пристигнаха — уличка със спретнати къщи, истински къщи, пред една, от които имаше няколко коли.

— Май има парти — изсумтя Даян. Свали прозореца си и плю навън.

В колата беше тихо за няколко секунди, ако не броим гърлените звуци на Даян.

— Солидарност — отбеляза тя. — Не се тревожи, най-лошото, което могат да направят, е да се разкрещят.

— Може би трябва да останеш тук с Либи — каза Пати. — Не искам да крещят пред нея.

— Неее — възрази Даян. — Никой няма да остава в колата. Ще се справим. Нали, Либи? Ти си кораво момиче, нали? — извърна се Даян назад към Либи, шушляковото й палто прошумоли, а после тя пак се обърна към Пати. — Добре ще е те да я видят, да разберат, че той има малка сестра, която го обича. — Пати се почувства по-уверена, когато се замисли за същото.

Даян излезе от колата, после заобиколи от другата страна, отвори широко вратата на Либи и я измъкна навън. Трите тръгнаха по пътеката, а на Пати тутакси й прилоша. Язвата й беше кротувала известно време, обаче сега стомахът й гореше. Наложи се да престане да стиска зъби и да отпусне челюстите си. Застанаха на прага, Пати и Даян отпред, а Либи точно зад майка си, извърната назад. Пати си представи, че отзад минава някой непознат и си мисли, че са приятели, които отиват на празненството. На вратата още се мъдреше коледен венец. Пати си каза: „Прекарали са хубава и щастлива Коледа, а сега се страхуват и са уплашени, и не спират да си мислят: ама ние тъкмо прекарахме толкова хубава Коледа“. Къщата беше като извадена от каталог, на алеята имаше две беемвета — явно това не бяха хора, свикнали да им се случват лоши неща.

— Не искам да го правя, не мисля, че трябва да го правим — избъбри тя.

Даян натисна звънеца и я изгледа точно като баща им: със спокойния и категоричен поглед, с който той измерваше ревлите. После каза точно това, което баща им казваше, когато ги поглеждаше така: „Няма какво друго, трябва просто да се направи“.

Госпожа Кейтс отвори вратата — руса и с прерийно лице. Очите й бяха зачервени от плач, тя още стискаше в ръката си кърпичка.

— Здравейте, мога ли да ви помогна?

— Аз… Вие ли сте… майката на Криси Кейтс? — попита Пати и се разплака.

— Аз съм — отговори жената, опипвайки перлите си и местейки поглед от Пати към Даян, после към Либи.

— О, вашето момиченце… и него ли е наранил?

— Не — каза Пати. — Аз съм майката на Бен. Аз съм майката на Бен Дей. — Тя изтри сълзите с опакото на ръката си, после с ръкава на пуловера си.

— О, боже, о, боже, Луууу, ела тук. Побързай. — Гласът на госпожа Кейтс прозвуча пронизително и треперливо като самолет, който се снижава. Няколко непознати за Пати лица надникнаха от дневната. От кухнята се зададе мъж с поднос безалкохолни напитки. В коридора се показа момиченце, красиво русо дете с дънки на цветчета.

— Кой е? — изчурулика момиченцето.

— Извикай баща си. — Госпожа Кейтс се премести и запречи вратата, почти ги избута от входа. — Лууу! — провикна се тя към къщата. Зад нея се появи мъж, едър, поне метър деветдесет и пет, як, с вирната брадичка, както се държат хората, свикнали да получават каквото искат.