Гиллиан Флинн - Мрак

— Гледала „Ловецът на глави“ — повтори Магда. — Каква ирония!

Пати я погледна неразбиращо.

— Както и да е, Ранър излезе и не се върна, а беше зима, нали разбирате, и аз съм заспала рано. Събудих се, когато той се прибра, но нямаше часовник, затова не знам по кое време. Определено беше посред нощ, много късно, защото останах будна, накрая станах до тоалетната и слънцето вече изгряваше, което не може да е било повече от един-два часа след това.

Докато тази жена е пишкала, търсела е тоалетна хартия и вероятно не е намирала, а после се е запътила обратно към леглото между двигателите, перките и вътрешностите от телевизори, над които Ранър постоянно се преструваше, че работи, и вероятно си е убола пръста на крака и се е нацупила, аз съм пълзяла в снега към окървавения си дом с избитото си семейство. Обвинявах я за това.

— Бог да ми е на помощ, на сутринта дойде полиция и започна да разпитва Ранър къде е бил между дванайсет и пет сутринта, и мен ме разпитваха. И той през цялото време твърдеше: прибрах се рано, прибрах се преди полунощ. А според мен не беше така, но потвърдих думите му. Просто ги потвърдих.

— Е, това вече приключи, момиче! — обади се брюнетката с бебето.

— Вече цяла година нямам вест от него.

— Е, значи по-дълго от мен — казах и веднага съжалих. Запитах се дали тази жена щеше да запази тайната, ако Ранър бе продължил да поддържа връзка с нея още мъничко. Ако й се обаждаше през три месеца вместо през осем.

— Както ви казах — продължи Пеги, — целият беше издран, обаче не съм сигурна дали не беше от бирените кутийки. Просто не помня дали се поряза, преди да излезе, или някой го е порязал.

— Само една жертва, Мишел Дей, има кожа под ноктите, което е логично, защото е била удушена и е била физически близо до убиеца — намеси се Лайл. Смълчахме се за кратко, а гукането на бебето започна да се извисява до писък. — За съжаление късчето кожа се изгубило някъде, преди да стигне до лабораторията.

Представих си как Ранър с неговия ококорен лукав поглед стиска Мишел, как тежестта на тялото му я приковава към матрака и тя се мъчи да диша, опитва се да избута ръцете му, да го издере поне веднъж, да направи поне една драскотина по меките му изцапани с масло ръце, които я стискат още по-силно за шията…

— Това е моята история — каза Пеги, разпери ръце и сви рамене — като комедиен жест: какво да се прави.

— Нед, готови сме за десерта! — провикна се Магда към кухнята и Нед се дотътри веднага, вдигнал рамене до ушите си и с трохи по долната устна, и поднесе поизпразнена чиния с твърди бисквити с желе в средата.

— Боже, Нед, престани да ми ядеш нещата! — сряза го Магда, вперила гневен поглед в чинията.

— Само две си взех.

— Глупости, само две. — Магда запали цигара от полупразен пакет. — Върви в магазина да ми купиш цигари. И още бисквити.

— Джена взе колата.

— Ами тогава иди пеша, ще ти се отрази добре.

Жените явно смятаха да останат тук цяла нощ, обаче не и аз. Застанах близо до вратата и огледах една пъстра емайлирана чинийка за сладкиши, която изглеждаше твърде хубава за Магда. Пъхнах я в джоба си и наблюдавах как Лайл уговаря сделката, а Магда казва: „Тя ще го направи ли? Свързала ли се с него? Наистина ли вярва?“, докато отваряше чековата си книжка. После примигнах — Пеги се примъкваше по-близо до мен като в гротескна партия шах. Преди да успея да избягам в тоалетната, тя застана до мен.

— Изобщо не приличаш на Ранър — присви очи тя. — Може би малко в носа.

— Приличам на майка си.

Пеги изглеждаше покрусена.

— Отдавна ли си с него? — попитах.

— Да, с прекъсвания. Имала съм и други гаджета междувременно. Обаче той все се връщаше и ме караше да се чувствам така, все едно всичко е част от плана. Все едно сме се уговорили, че той ще изчезне, но после ще се върне и ще бъде същото като преди. Не знам, иска ми се да се бях запознала със счетоводител или нещо такова. Не знам къде да отида, за да се срещам със свестни мъже. Цял живот. Къде ходи човек?

Като че ли питаше за конкретно географско място, сякаш има специален град, където се намират всички счетоводители и деловодители.

— Още ли живееш в Кинаки?

Тя кимна.

— На твое място първо бих си тръгнала оттам.

2 януари 1985 г.

15:10 ч.

Пати се метна на шофьорското място в колата на Даян, вперила поглед в ключовете, които висяха от стартера: махай се оттук, махай се веднага . Даян успя да се вмъкне на другата предна седалка тъкмо когато Пати палеше двигателя. Гумите наистина изсвириха, докато тя потегляше на скорост от къщата на семейство Мюлер, а задницата на колата се завъртя зад гърба им. Всички боклуци в багажника на Даян — бейзболни топки, градински инструменти и куклите на момичетата — се търкулнаха и се удариха един в друг като пътници от обърната блъсната кола. Колата заподскача по покрития с чакъл път насред облак от прах, поднесе към дърветата отляво, после се отклони към канавка отдясно. Най-накрая силната ръка на Даян внимателно стисна волана.