Гиллиан Флинн - Мрак

— Не съм стигнала чак дотам.

Ключовете ми висяха от стартера — завъртях ги точно когато по радиото пуснаха песен на Били Джоел. Превключих на друга станция.

— Добре, да вървим — казах.

Минахме още няколко пресечки. Магда също като мен живееше в евтин квартал, но нейният беше по-хубав от моя. Къщите бяха немарливо построени, но собствениците въпреки това се гордееха с тях достатъчно, за да ги боядисват от време на време, да окачат по някое знаме, да засадят цветя. Къщите ми напомняха за изпълнени с надежда невзрачни момичета в петък през нощта, които обикалят по баровете с лъскави горнища, цели групи, от които очакваш поне една да е хубава, но такава няма. Ето я и къщата на Магда, най-грозното момиче, но най-накиченото, неистово натруфено. Предният й двор беше изпъстрен с украшения — градински джуджета, които подскачаха на телени крака, фламинги на пружини и патки с пластмасови криле, които се въртяха зад тях, когато духне вятър. Един забравен картонен коледен елен стърчеше подгизнал в предната градина, която беше предимно кал, само тук-таме имаше участъци с трева като бебешки пух. Угасих двигателя и двамата се загледахме към двора и неговите подскачащи обитатели.

Лайл се извърна към мен с изпънат пръст като треньор, който наставлява играчите си в труден мач:

— И така, не се тревожи. Просто внимавай как говориш за Бен. Тези хора много се нахъсват, когато става дума за него.

— В какъв смисъл се нахъсват?

— Ами например ти ходиш ли на църква?

— Като дете.

— Представи си как някой влиза в твоята църква и заявява, че мрази бог.

Наистина беше като в църква. Или може би като на бдение. Много кафе, десетки хора, които разговарят тихичко, облечени с тъмни вълнени дрехи, печално усмихнати. Въздухът беше син от цигарен дим и аз си помислих колко рядко виждам това напоследък, след като отраснах в задимената каравана на Даян. Вдишах дълбоко.

Потропахме няколко пъти на отворената врата и понеже никой не ни чу, просто влязохме. Двамата с Лайл стърчахме в стил американски готик поне пет секунди, докато разговорът не заглъхна и няколко човека не насочиха поглед към нас. Възрастна жена с коса като тел за миене на съдове и барета примигваше срещу мен толкова силно, все едно предаваше кодиран сигнал, а на лицето й бе застинала усмивка. Брюнетка на двайсет и няколко години, смайващо красива, вдигна поглед от малкото дете, на което даваше праскови, и също се усмихна очаквателно. Едра възрастна жена стисна устни и докосна кръстчето на шията си, но явно всички в стаята изпълняваха нареждането да се държат мило.

Всички бяха жени, над дузина, и всички бяха бели. Повечето изглеждаха угрижени, но няколко имаха свеж вид като представителки на висшата класа, прекарали цял час пред огледалото. Така ги разпознаваш, не по дрехите или колите, а по допълнителните детайли: старинна брошка (богатите жени винаги носят старинни брошки) или по молива за устни, положен точно толкова ярко, колкото трябва. Вероятно идваха с колите си от Мисури Хилс и се чувстваха великодушни, задето кракът им изобщо стъпва северно от реката.

Нямаше нито един мъж — Даян би нарекла събирането кокоше парти (и после би издала неодобрителен носов звук). Чудех се как ли са се добрали до Бен в затвора и с какво ги привлича той. Дали седят в разхвърляните си легла нощем до своите разплути хъркащи съпрузи и си мечтаят да живеят с Бен, след като бъде освободен? Или пък си го представяха като бедно момче, което се нуждае от техния алтруизъм, кауза, която да подкрепят между две партии тенис?

От кухнята тежко се показа Магда, висока метър и осемдесет, а къдравата й коса беше почти толкова широка. Нямаше да мога да я позная от нощната среща в Клуба на следователя, защото лицата на всички от Клуба се бяха размазали в съзнанието ми като на полароидна снимка, изскочила твърде рано. Магда носеше дънков гащеризон с пола, поло и еклектични бижута: висящи златни обеци, дебела златна верижка и пръстени на почти всеки пръст, освен на безимения. Пръстените ме смутиха, приличаха ми на рачета и раковинки, полепнали не където трябва. Въпреки това стиснах протегнатата ръка на Магда. Топла и суха. Тя изпусна нещо като мммаааххх! и ме придърпа в прегръдка, а едрите й гърди се разделиха и после ме обгърнаха като вълна. Застинах, после се дръпнах, но Магда задържа ръцете ми.

— Каквото било, било. Добре дошла в дома ми — каза тя.

— Добре дошла — обадиха се и жените зад нея почти в хор.