Гиллиан Флинн - Мрак

— Пич, да не си облякъл тези скубалки гол? — попита той, задъхан от смях и с ококорени очи. — Имаш ли представа колко типове са си пъхали гадостите в тези панталони преди теб? В момента по топките ти е полепнала потта на поне осем човека. Дупката на задника е притисната плътно към дупката на нечий друг задник. — Двамата отново се разкикотиха, а Диондра простена, както обикновено ооохааа — „клетият Бен“, това означаваше.

— Мисля, че по тези има и петна от лайна, Диондра — надникна Трей в боксерките. — Погрижи се, женичке.

Диондра хвана боксерките с два пръста, прекоси дневната и ги хвърли в огъня, където те изпращяха, но не се запалиха.

— Дори огън не ги гори — изхили се Трей. — От какво са, Бен, от полиестер?

Диондра и Трей се пльоснаха на канапето, където тя се катурна настрани, за да се посмее още малко, а Трей положи глава на хълбока й. Тя продължи да се кикоти, стиснала очи и полегнала настрани, после отвори едното си синьо око и го огледа. Бен вече се канеше да се върне в банята и да си обуе дънките, когато Диондра скокна и го хвана за ръката.

— О, миличък, не се сърди. Изглеждаш страхотно. Наистина. Не ни обръщай внимание.

— Готини са, пич. Може пък да трябва да се подържиш в соковете на друг мъжага, че и ти да станеш мъж, а? — Трей отново се разхили, обаче Диондра не се присъедини, затова той отиде да си вземе още една бира от хладилника. Още не беше облякъл новата си риза, явно му харесваше да се размотава гол, с черни косми по гърдите и зърна колкото монети от пет цента, с издути мускули и ивичка косми надолу към корема, каквато Бен никога нямаше да има. Погледна към Трей — искаше му се дългичко да го огледа, но знаеше, че не е добра идея.

— Хайде, Бен, да не се караме — помоли го Диондра и го дръпна надолу към канапето. — След всички глупости, на които се наслушах днес за теб, би трябвало аз да съм бясна.

— Моля? Какво означава това? — попита Бен. — Все едно говориш кодирано. Имах отвратителен ден и не съм в настроение.

Така правеше Диондра — подмамваше те, подмяташе ти по малко стръв, докато не откачиш, а после започваше: „Ама защо се ядосваш?“.

— Ауууу — прошепна тя в ухото му, — хайде да не се караме. Заедно сме, нека да не се дърлим. Ела в стаята ми да се сдобрим. — Дъхът й миришеше на бира, дългите й нокти бяха върху слабините му. Дръпна го.

— Трей е тук.

— Трей няма да има нищо против — каза тя, после додаде по-силно: — Погледай малко кабелна, Трей.

Трей измърмори нещо, без дори да ги поглежда, и се метна с главата напред на дивана, а бирата му се разля като фонтан.

Бен вече беше бесен, а Диондра явно го харесваше точно такъв. Искаше той да прониква в нея със сила, това я караше да стене. Веднага щом затвориха вратата — тънката врата от шперплат, през която Трей със сигурност ги чуваше… ясно — Бен изпъна ръце към нея, а Диондра рязко се завъртя и издра лицето му силно до кръв.

— Диондра, какво, по дяволите!… — Вече имаше нова драскотина на лицето и не даваше пет пари. „Раздери тези бебешки бузи, направи го.“ Диондра се отдръпна за секунда, отвори уста, после просто го притегли към себе си и двамата се строполиха върху леглото й, а от двете страни към безличната си смърт изпопадаха плюшени животни. Тя отново го одра, този път по гърба, и на него вече наистина му се искаше здравата да я изчука, стана бясно червен, както казват по анимационните филмчета, а тя му помогна да смъкне панталоните, които се отлепиха като изгоряла кожа, а членът му щръкна напред, по-твърд от всякога. Диондра свали пуловера си и разголи големите си млечносини и меки гърди, а той разкъса боксерките й. Когато се вторачи в корема й, тя се завъртя с гръб към него и го насочи да проникне в нея отзад, крещейки: „Това ли е? Само толкова ли имаш? Чукай ме по-силно“, а той продължи с мощните тласъци, докато не го заболяха топките, докато не престана да вижда, а после всичко свърши, той лежеше по гръб и се чудеше дали не е получил инфаркт. Едва дишаше и се опитваше да прогони депресията, в която неизменно потъваше след секс, тъгата заради края.

Бен беше правил секс вече двайсет и два пъти — броеше ги — винаги с Диондра, и беше гледал достатъчно телевизия, за да знае, че би трябвало мъжете спокойно да заспиват след това. Той никога не заспиваше. Всъщност се чувстваше още по-възбуден, сякаш е погълнал прекалено много кофеин, ставаше зъл и рязък. Нали уж сексът би трябвало да успокоява — докато го правеше, наистина беше гот, кулминацията също беше гот. Обаче след това за около десет минути му идеше да се разплаче. „Това ли беше?“ — ето така се чувстваше, най-великото нещо в живота, заради което хората се избиваха, приключваше за няколко минути и те захвърляше изкормен и потиснат. Никога не разбираше дали на Диондра й е харесало или не, дали е свършила или не. Тя сумтеше и пищеше, но накрая никога не изглеждаше щастлива. И сега лежеше до него с корема нагоре, без да го докосва, и сякаш почти не дишаше.