Гиллиан Флинн - Мрак

— Днес в мола видях едни момичета — обади се Диондра до него. — Разправят, че чукаш малки момиченца в училище. Десетгодишни.

— Какви ги дрънкаш? — попита Бен, още замаян.

— Познаваш ли някоя си Криси Кейтс?

Бен едва се сдържа да не скочи. Скръсти ръце под главата си, после ги смъкна отстрани на тялото и ги скръсти върху гърдите.

— Да, струва ми се. Тя е в курса по рисуване, където помагам след часовете.

— Не си ми казвал за никакъв курс по рисуване — каза Диондра.

— Няма нищо за казване, беше само няколко пъти.

— Само няколко пъти какво?

— Курсът по рисуване — каза Бен. — Помагах на децата. Една от предишните ми учителки ме помоли.

— Казват, че полицията иска да те разпита. Че си вършил нередни неща с някои момиченца… с деца на възрастта на сестрите ти. Че си ги пипал, където не трябва. Всички те наричат перверзник.

Той се надигна и седна в леглото, представи си как баскетболистите от отбора се подиграват на косата му, на перверзността му, заключен в съблекалнята, а когато им омръзне да го тормозят, се качват на огромните си пикапи и потеглят.

— Ти мислиш ли, че съм перверзник?

— Не знам.

— Не знаеш ли? Защо току-що нрави секс с мен, ако ми мислиш за перверзник?

— Исках да проверя дали още го вдигаш с мен. Дали лесно свършваш. — Тя се завъртя с гръб към него и сви крака към гърдите си.

— Е, това е адски откачено, Диондра. — Тя мълчеше. — Искаш да го кажа ли? Не правя секс с момиченца. Не съм правил нищо с никоя, освен с теб, откакто започнахме да излизаме. Обичам те. Не искам да правя секс с малки момиченца. Ясно? — Мълчание. — Ясно?

Диондра полуизвърна лицето си към него, вперила без никаква емоция едното си синьо око в Бен.

— Шшшт, бебето рита.

Сега

Лайл седеше скован и мълчалив, докато пътувахме за срещата си с Магда. Дали ме осъждаше — мен и пакетите с бележки, които възнамерявах да продам? Нищо от нещата, с които бях решила да се разделя, не представляваше особен интерес: пет поздравителни картички за рожден ден, които мама беше писала на Мишел и на Деби през годините, весели, надраскани набързо отдолу послания, една картичка, която беше написала на Бен и която очаквах да ми донесе прилична сума. Чувствах се виновна заради всичко това, не ми беше никак приятно, обаче се боях да не остана без пари, наистина се страхувах от това и то беше по-важно от чувствата ми. Бележката за Бен. Посланието до Бен от вътрешната страна на картичката за дванайсетия му рожден ден гласеше: „Растеш пред очите ми, след нула време вече ще шофираш!“ След като го прочетох, обърнах картичката и се отдръпнах, защото мама умря, преди Бен да стане на възраст да шофира. Освен това той беше в затвора и никога нямаше да се научи да шофира.

Както и да е.

Пресякохме река Мисури — водата дори не си правеше труда да проблясва на следобедното слънце. Не исках да гледам как хората четат тези бележки, в тях имаше нещо съкровено. Може би щях да успея да изляза, докато ги разглеждат, докато ги преценяват като стари свещници на гаражна разпродажба.

Лайл ме направлява до къщата на Магда през типичен за средната класа квартал, където през няколко къщи висяха знамена по случай деня на свети Патрик — ярки детелини и леприкони, сложени преди няколко дни. Усещах, че Лайл мърда неспокойно до мен, както обикновено не го свърташе на едно място, а после се обърна към мен и коленете му за малко да изкъртят скоростния лост.

— Е… — каза той.

— Ееее…

— Тази среща, както често се случва с Магда, се е превърнала в нещо малко по-различно от планираното.

— В какъв смисъл?

— Ами нали знаеш, че тя е в онази група, „Освободете Дей“. Дето искат да измъкнат Бен от затвора. Поканила е и няколко от онези жени.

— О, не — възкликнах. И спрях до тротоара.

— Чуй ме, чуй ме, нали каза, че искаш да се поразровиш около Ранър. Е, за това става дума. Те ще ни платят — на теб — да го намериш и да го разпиташ, между баща и дъщеря.

— Между баща и дъщеря?

— Точно така. Разбери, парите ми свършват, а оттук може да дойде следващото ни финансиране.

— Значи трябва да седя и да им търпя грубостите, така ли? Като последния път?

— Не, не, те ще те запознаят докъде са стигнали с проучването на Ранър. Ще ти кажат последните новини. Вече и ти смяташ, че Бен е невинен, нали?

Представих си как Бен гледа телевизия, мама разрошва косата му с една ръка, докато минава покрай него с кош с пране на хълбок, а той се усмихва, но не се обръща. Изчаква я да излезе от стаята и оправя косата си с пръсти, каквато е била преди.