Гиллиан Флинн - Мрак

В резултат по шията й сякаш плъзнаха пиявици, кафяви, синкави и смущаващи за Бен, докато не забеляза, че Трей ги гледа.

— О, не, миличък, ти си ранен — престорено се засуети Диондра, когато най-сетне забеляза раната на главата му. Навлажни пръста си и се зае да трие кръвта. — Нападнаха ли те?

— Миличкият е паднал от колелото — ухили се Трей. Бен не му беше казал, че е паднал от колелото, затова усети прилив на гняв, че онзи се опитва да му се подиграва и всъщност казва истината.

— Майната ти, Трей.

— Хеееей — вдигна ръце Трей и очите му станаха тъмносиви.

— Някой те бутна от колелото ли, миличък? Някой се опита да те нарани ли? — галеше го Диондра.

— Купи ли нещо на малкия Бени, че да не носи тия скапани работни дънки още един месец? — попита Трей.

— Разбира се — ухили се тя и забрави за раната на Бен, която той се беше надявал да я ангажира повечко време. Изприпка до огромна червена торба и измъкна отвътре черен, кожен панталон, дебел като кравешка кожа, раирана фланелка и черно дънково яке с лъскави капси.

— Уха, кожен панталон, да не мислиш, че излизаш с Дейвид Лий Рот? — изсмя се Трей.

— Ще му стоят добре. Хайде, пробвай ги. — Тя набърчи нос, когато той се опита да я придърпа към себе си. — Да си чувал за душ, Бен? Миришеш на кафене. — Натъпка дрехите в ръцете му и го избута в спалнята. — Това е подарък, Бен — провикна се тя подпре му. — Може да кажеш едно „благодаря“.

— Благодаря! — провикна се той в отговор.

— Вземи си душ, преди да ги облечеш, за бога!

Значи тя наистина мислеше, че той смърди. Бен знаеше, че вони, но се надяваше никой друг да не го усеща. Влезе в банята срещу спалнята на Диондра — тя си имаше собствена баня, за бога, а родителите си имаха тяхна, огромна, с две мивки — и пусна мръсните си дрехи на топка върху яркорозовото килимче. Чаталът му още беше мокър от кофата, която бе разлял върху себе си, а членът му беше влажен и съвсем мъничък. Почувства се приятно под душа, отпусна се. С Диондра често бяха правили секс под този душ, топли и покрити с пяна. Винаги имаше сапун, не се налагаше да се миеш с бебешки шампоан, защото майка ти все не смогва да отскочи до магазина.

Бен се избърза и обу боксерките си. И тях му беше купила Диондра. Първия път, когато правиха секс, тя толкова се смя на белите му слипове, че се задави с плюнката си. Той се помъчи да натъпче боксерките в тясната кожа — цялата в ципове, каишки и куки, и се заусуква, за да ги вдигне на задника си, който според Диондра беше най-хубавото у него. Проблемът бяха боксерките, нагъваха се, вдигаха се към кръста му, когато дръпнеше панталоните нагоре, издуваха кожата не където трябва. Смъкна панталоните, изрита и боксерките в купчината стари дрехи, целият настръхнал, докато Диондра и Трей си шепнеха и се кискаха в другата стая. Нахлузи отново панталона на голо и той прилепна към тялото му като водолазен костюм. Стана му топло. Задникът му вече се потеше.

— Ела да ни се покажеш, жребецо — провикна се Диондра.

Бен облече фланелката и отиде в спалнята й да се огледа. Рокерите метъли, които Диондра обичаше, го гледаха от плакатите по стените, дори от тавана над леглото, с дълги щръкнали коси, облечени с кожени дрехи с катарами и колани като извънземни роботи. Май не изглеждаше зле. Вписваше се доста добре в картинката. Когато се върна в дневната, Диондра изписка, хукна към него и се хвърли в ръцете му.

— Знаех си, знаех си, ти си жребец. — Тя отметна назад косата му, която беше нелепо чорлава и дълга до брадичката. — Трябва да продължиш да си пускаш косата, обаче иначе си жребец.

Бен погледна към Трей, който сви рамене:

— Няма аз да те чукам довечера, не ме гледай.

На пода имаше купчина отпадъци, дълги и тесни като пръсти опаковки от пастърмата и найлонов плик с няколко парчета сирене и трохи от начоси.

— Всичко ли изядохте? — попита Бен.

— Сега е твой ред, Тийп-бийп — разлигави се Диондра и дръпна ръка от косата на Бен.

Трей вдигна осеяната с метални капси риза, която тя му беше купила (защо изобщо Трей получаваше нещо, зачуди се Бен), и се запъти към спалнята за своето участие в модното ревю. В коридора се възцари тишина, после се чу отварянето на бира и накрая смях — смях до сълзи, такъв смях, че ти иде да се търкаляш по пода.

— Диондра, ела тук!

Диондра вече се смееше, когато хукна към Трей и заряза Бен да се поти в тесните си нови кожени панталони. След малко и тя виеше от смях, а после двамата се върнаха грейнали от щастие — Трей без риза и понесъл боксерките на Трей.