Гиллиан Флинн - Мрак

„Храната струва пари, електричеството струва пари, представа си нямаш“ — казваше тя. Понеже родителите й често отсъстваха, Диондра плащаше много от сметките в къщата, обаче ги плащаше с проклетите пари на родителите си. Бен не беше сигурен, че да пишеш чек е чак толкова прекрасно нещо. Зачуди се колко ли е часът и му се прииска просто да беше отишъл у тях да я изчака. Сега трябваше да остане тук около час, за да не си помислят, че си тръгва, понеже никой не говори с него. Панталонът му още беше мокър от кофата, а от предницата на блузата си усещаше да се носи миризмата на стара риба тон.

— Ей, хлапе — повика го момичето.

Той вдигна поглед към нея, а черната му коса беше паднала върху едното око.

— Не трябва ли да си на училище? — попита тя, редейки отнесено думите. — Какво търсиш тук?

— Във ваканция сме.

— Бил във ваканция — обясни тя на гаджето си. А типът, мръсен и с хлътнали бузи, с едва наболи мустачки, вдигна поглед при тези думи.

— Познаваш ли някого тук? — попита го гаджето.

— Познавам него — посочи Бен към Алекс.

— Ей, Алекс, познаваш ли това хлапе?

Алекс престана да свири, разкрачи се широко като рокер и изгледа Бен, приведен на пода. Поклати глава.

— Не, човече. Не се мотая със средношколци.

Винаги му пробутваха същите гадости. Бен си мислеше, че новата черна коса ще му помогне, че с нея няма да изглежда толкова млад, обаче на момчетата им беше приятно да го поднасят или да го пренебрегват. Дължеше се на нещо у самия него, на походката му или на нещо в кръвта му. Винаги го избираха предпоследен за всяка отборна игра — невзрачното момче, което привикваш точно преди истинските скапаняци. Момчетата веднага го надушваха — флиртуваха с Диондра пред очите му през цялото време. Сякаш знаеха, че пишката му се спаружва малко след като прекрачи прага. Е, майната им, беше му писнало от тях.

— Да го духаш! — изруга Бен.

— Аууу! Хлапенцето е ядосано!

— Май се е бил — отбеляза момичето.

— Пич, пич, бил ли си се? — Музиката вече съвсем спря. Алекс беше облегнал китарата си на ледената стена и пушеше заедно с останалите, ухилен и клатейки глава. Гласовете им кънтяха до тавана и отекваха като фойерверки.

Бен кимна.

— А с кого се би?

— Не го познаваш.

— Аз познавам почти всички. Пробвай се. С кого се би, с малкото си братче ли? Оставяш ли малкото ти братче да те ступа?

— С Трей Типано.

— Лъжеш — отсече Алекс. — Трей ще ти срита задника.

— Бил си се с този откачен индианец? Трей нали е наполовина индианец? — попита гаджето на момичето, без да обръща внимание на Алекс.

— Какво общо има това, Майк? — попита един от техните приятели. Дръпна си малко трева, стиснал филтъра на цигарата с щипка, чието яркорозово перо потрепваше на студа. Момичето допуши цигарата, угаси я и отново защипа щипката в косата си. Една кестенява къдрица щръкна накриво от главата й.

— Доколкото чувам, той се е захванал с някакви страхотии — каза Майк. — Сериозно призовава Сатаната.

Според Бен, Трей беше позьор. Той разказваше за специални среднощни срещи в Уичита, където по време на различни ритуали се проливала кръв. Една нощ през октомври се появи у Диондра като обезумял, без риза и целият изцапан с кръв. Кълнеше се, че с приятелите му убили някакъв добитък близо до Лорънс. Каза, че се готвели да влязат в кампуса на университета, да отвлекат някое колежанче и да принесат в жертва и него, обаче вместо това се напили. За това поне сигурно казваше истината — на следващия ден по новините съобщиха за четири крави, насечени с мачете и изкормени. Бен видя снимките: животните лежаха на една страна, огромни като могили тела и жалки крака с изпъкнали стави. Адски трудно е да убиеш крава, точно затова кожата им беше хубава. Разбира се, Трей по няколко часа на ден вдигаше тежести, помпаше, стискаше и ругаеше, Бен го беше виждал как се упражнява. Трей беше наперен и загорял на слънцето вързоп с мускули и сигурно бе способен да убие крава с мачете, а освен това беше и достатъчно откачен да го направи просто за кеф. Обаче сатанинството? Според Бен на Сатаната му трябваше нещо по-полезно от кравешки вътрешности. Злато. Може би дете. За да се докаже лоялност, както когато бандите карат новия си член да застреля някого.

— Така е — потвърди Бен. — Двамата сме. Вършим някои доста черни работи.

— Нали каза, че си се бил с него — каза Майк и най-накрая, най-накрая се пресегна зад себе си към стиропорения охладител и подаде на Бен леденостудена „Олимпия Голд“. Бен я пресуши, протегна ръка за още една и се учуди, когато наистина получи втора бира, а не една торба лайна.