Гиллиан Флинн - Мрак

Това беше друга причина да му е приятно да се мотае с Криси: тя автоматично заключаваше, че той е готин, защото е на петнайсет, а на нея петнайсетгодишните й изглеждаха много зрели. Не беше като Диондра, която му се присмиваше за всяко нещо. Питаше я „Какво смешно има?“, а тя се кискаше със затворена уста и изломотваше: „Нищо. Сладък си“. Първия път, когато се опитаха да правят секс, той беше толкова несръчен с презерватива, че тя се разкиска и ерекцията му спадна. Втория път Диондра дръпна презерватива от ръцете му и го хвърли в другия край на стаята, каза „майната му“ и го пъхна в себе си.

Сега му ставаше само като си помисли за това. Тъкмо оставяше бележката в легенчето на Криси с твърд като камък член, и влезе госпожа Дарксилвър, учителката на петокласниците.

— Здравей, Бен, какво търсиш тук? — усмихна се тя. Беше по джинси, пуловер и евтини мокасини и се заклатушка към него, понесла дъска за обяви и сплетена панделка.

Той се извърна с гръб към нея и тръгна към входа на гимназията.

— Ами нищо, исках само да оставя нещо в легенчето на сестра си.

— Не бягай де, поне ела и ме прегърни. Вече не се виждаме, откакто отиде в училището за големи мъже.

Тя продължаваше да се приближава към него с онази широка розова усмивка и подстригания на черта бретон, мокасините й тихо пристъпваха по бетона. Като малък си падаше по нея с този прав бретон от черна коса. Бен целият се извърна с гръб към учителката и се помъчи да се изсули към вратата с все още издут от члена крачол на панталона. Обаче докато се обръщаше, усети, че тя разбра какво се случва. Усмивката й изчезна и лицето й се сгърчи в отвратена и смутена гримаса. Не каза нищо повече, така Бен разбра, че е видяла. Гледаше легенчето пред него — не беше на сестра му, а на Криси Кейтс.

Той се почувства като ранено животно, което се отдалечава, накуцвайки, като ранен елен, който трябва да бъде убит. Просто застрелян. Понякога си представяше оръжия, опряно в слепоочието си дуло. В една от тетрадки те си беше записал цитат от Ницше, на който се натъкна един ден, докато разлистваше цитатите в „Бартлетс“ и чакаше футболистите да напуснат сградата, за да може да почисти:

Мисълта за самоубийство е огромна утеха: помага ти да преживееш много тъмни нощи.

Всъщност той никога не беше мислил да се самоубива. Не искаше да се превръща в трагична откачалка от новините, която разплаква момичета, макар че в реалния живот те не му говореха. Кой знае защо, това му изглеждаше по-жалко, отколкото бе животът му в действителност. Все пак нощем, когато положението беше наистина лошо и той най-силно се чувстваше в капан и безсилен, се наслаждаваше на тази мисъл: как ще отвори шкафчето е пушките на майка си (комбинацията беше 5-12-69, годишнината на родителите му, голям майтап), ще усети в ръцете си металната тежест, ще пъхне няколко патрона в патронника с лекота, все едно изстисква паста за зъби, ще притисне дулото към слепоочието си и веднага ще стреля. Трябва да стреляш веднага, опрял цевта в слепоочието си, с пръст на спусъка, иначе може да се откажеш. Трябва да стане с едно движение — и после се свличаш на земята като дрехи от закачалка. Просто… буууф. На пода и вече за разнообразие, си проблем на някой друг.

Не възнамеряваше да върши такива неща, обаче, когато имаше нужда от облекчение, а не можеше да лъсне бастуна или пък вече го беше сторил и се нуждаеше от допълнителна утеха, обикновено си мислеше за това. На пода, странично, като че ли тялото е просто купчина дрехи за пране, които чакат да ги вдигнеш.

Влетя през вратата и членът му се отпусна, като че ли дори самото влизане в гимназията го скопи. Грабна кофата и я повлече обратно към килера, където изми ръце с твърдия сапун.

Докато слизаше по стълбите към задната врата, група момчета от горните класове профучаха покрай него към паркинга, а главата му пламна под черната коса, защото си представяше какво си мислят те — откачалка, точно както си беше казал треньорът — обаче те не казаха нищо, всъщност дори не го погледнаха. Трийсетина секунди след тях той блъсна вратите и отразеното от снега слънце беше ослепително бяло. Ако се случваше на филм, тук щеше да прозвучи китарното соло, воят на акорда… Ияуууу!

Навън момчетата се бяха накачулили в един пикап и описваха широки демонстративни кръгове из паркинга. Докато Бен развързваше колелото си с пулсираща глава, на кормилото капна кръв. Размаза я с върха на показалеца си, плъзна пръст по струйката на челото си и без да се замисля, пъхна пръст в устата си, като че ли е топче желе.