— Знаех си, че ще ти хареса, само веднъж да се решиш — изграчи той и аз отново останах доволна от себе си, че не затворих.
— Не съм казала това, Лайл, казах само, че съм готова за нова задача, ако искаш.
Отново се срещнахме в „Тим Кларкс Грил“ — заведението с облаци от мазнина. Друга възрастна келнерка, или пък същата онази с червената перука, скърцаше из ресторанта с порестите си спортни обувки, къса пола и вид на одъртяла професионална тенисистка. Вместо дебелака, който се любуваше на новата си ваза, на една маса седяха хипстъри, които си предаваха карти с голи жени в стил от седемдесетте и се смееха на голямото окосмение на жените. Лайл седеше сковано на съседната маса, неловко извърнал стола си от тях. Настаних се до него и си сипах бира от халбата му.
— Е, такъв ли очакваше да бъде Бен? Какво ти каза? — попита той, тресейки крака си под масата.
Разказах му всичко, освен за порцелановото зайче.
— Разбра ли обаче какво имаше предвид Магда, като каза, че той е безнадежден случай?
Да, бях разбрала.
— Мисля, че се е примирил с присъдата си — отговорих, но споделих това прозрение само защото този тип ми беше дал триста долара и защото исках още пари. — Възприема го като наказание, че не е бил там да ни защити или нещо подобно. Не знам. Мислех, че като му кажа за показанията си, за това, че са… преувеличени, той ще се хване за това, обаче… нищо.
— От правна гледна точка може и да не е много полезно след толкова време — отбеляза Лайл. — Според Магда, ако искаш да помогнеш на Бен, трябва да съберем повече доказателства, а ти може да оттеглиш показанията си, когато започнем процедура по хабеас корпус — въздействието е още по-силно. На този етап нещата са по-скоро политически, отколкото правни. Много хора са направили страхотна кариера с това дело.
— Магда явно знае много.
— Тя оглавява групата „Освободете Дей“ — целта им е да измъкнат Бен от затвора. Понякога и аз ходя, но ми се струва най-вече за… хмм, фенове. За жени.
— Чувал ли си Бен да е имал сериозно гадже? Някоя от тази група „Освободете Бен“, която да се казва Моли, Сали или Поли. Той имаше татуировка.
— Няма Сали. Поли ми звучи като име на домашен любимец — братовчед ми имаше куче Поли. Има една Моли, но тя е към седемдесетте.
Пред него се появи чиния с пържени картофки, а келнерката определено беше друга, също толкова стара, но много по-дружелюбна. Харесва ми келнерките да ми казват „сладурче“, а тази го направи.
Лайл яде картофките си известно време, като изстискваше пакетчета с кетчуп отстрани на чинията, а после ръсеше отгоре сол и черен пипер, а накрая топваше всяко картофче поотделно и го лапваше по момичешки старателно.
— Е, кажи кой го е направил според теб — подканих го най-накрая.
— Кой какво?
Завъртях очи и обхванах главата си с ръце, като че ли това вече ми идва прекалено, и почти си беше така.
— А, да, според мен е Лу Кейтс, бащата на Криси Кейтс. — Той се облегна доволно на стола си, все едно току-що е спечелил детска детективска игра.
Криси Кейтс, името й звучеше познато. Опитах се да заблудя Лайл, обаче не се получи.
— Знаеш коя е Криси Кейтс, нали? — Не отговорих, а той продължи покровителствено и мазно: — Криси Кейтс е била в пети клас на вашето училище, училището на Бен. В деня, когато е убито семейството ти, от полицията искали да разпитат Бен — бил обвинен в сексуално насилие над нея.
— Моля?
— Аха.
Двамата се измервахме с поглед, който казваше „ти си ненормален“.
Лайл поклати глава.
— Наистина не се шегуваш, като твърдиш, че хората не разговарят с теб за тези неща.
— Тя не е свидетелствала срещу Бен… — подех.
— Не, не. Това е единственият умен ход на защитата на Бен — твърдението, че двата случая, насилието и убийствата, не са свързани. Обаче съдебните заседатели със сигурност са били настроени против него. Всички в областта били чули, че Бен е насилил това сладко момиченце от добро семейство и че вероятно точно това го е тласнало да извърши „сатанинските убийства“. Знаеш какви са слуховете.
— Случаят с Криси Кейтс изобщо влизал ли е в съда? — попитах. — Някой доказал ли е, че Бен й е направил нещо нередно?
— Случаят не се е придвижвал напред — полицията не е повдигала обвинения — отговори Лайл. — Семейство Кейтс се споразумели бързо с училищната управа и после се преместили. Обаче знаеш ли какво мисля аз? Мисля, че през онази нощ Лу Кейтс е отишъл в къщата ви, за да разпита Бен. Мисля, че Лу Кейтс, който бил доста як тип, отишъл в къщата да потърси отговори и после…
Читать дальше