Гиллиан Флинн - Мрак

Сега

Значи щях да се срещна с брат си, вече пораснала. След като пих бира с Лайл, се прибрах у дома и наистина прегледах книгата за близките в затвора, която ми беше изпратила Барб Айхел! Прочетох няколко объркващи глави за управлението на държавните затвори във Флорида и разлистих назад покритите с кафеникави петна страници до титулната: 1985 година. Абсолютно непотребна книга. Притеснявах се, да не би да получа още безполезни колеги от Барб: брошури за вече несъществуващи крайбрежни паркове в Алабама, за разрушени хотели в Лас Вегас и предупреждения за проблема 2000.

В крайна сметка оставих Лайл да направи всички приготовления. Казах му, че не мога да се свържа, с когото трябва, че това ужасно ми тежи, но истината е, че просто не исках. Не притежавах нужното упорство: да набирам някакви номера, да изчаквам на телефона, да говоря, пак да изчаквам, после да се държа мило с някаква ядосана жена с три деца, която все си обещава да се върне в колежа, жена, която се гърчи от надежда само да й дадеш основание да ти затвори. Тя си е кучка, но ти не можеш да й го кажеш и изведнъж ето те там, лабиринтът те е върнал обратно в началото. Би трябвало това да те научи да си по-любезен, когато звъннеш следващия път. Лайл да се оправя.

Затворът на Бен е непосредствено до Кинаки и е построен през 1997 година след поредното окрупняване на фермите. Кинаки е почти в средата на Тексас, недалеч от границата с Небраска, и някога е бил географският център на четирийсет и осемте Съединени щати. Сърцето на Америка. През осемдесетте години, когато всички бяхме патриотично настроени, беше голяма работа. Други градове в Канзас се опитаха да отмъкнат титлата, обаче жителите на Кинаки ги пренебрегнаха упорито и гордо. Това беше единственото интересно нещо тук. Търговската камара продаваше плакати и фланелки с името на града, изписано в курсив в сърце. Всяка година Даян купуваше на нас, децата, по една нова фланелка, отчасти защото харесвахме всяко нещо с формата на сърце, отчасти защото Кинаки е стара индианска дума, която означава Вълшебна малка жена. Даян винаги се е опитвала да ни направи феминистки. Мама се шегуваше, че не се бръсне много, и това поставяше началото. Не я помня да го казва действително, но помня Даян, гневна и цинична, каквото беше постоянно след убийствата, пуши цигара в караваната си, лис леден чай от пластмасова чашка, на която от едната страна пише името й с недодялани букви, и ми разказва историята.

Оказа се, че в крайна сметка всички сме грешали. Лебанон в Канзас е официалният център на Съединените щати. Кинаки е действал въз основа на неправилна информация.

Мислех, че ще минат месеци, преди да получа разрешение да видя Бен, обаче явно държавният затвор в Кинаки, Канзас, бързичко издава пропуски за посетителите. („Убедени сме, че общуването с приятели и членове на семейството е благотворна дейност за затворниците, която им помага да се социализират и да създават връзки“.) Документи и боклуци, а после прекарах няколкото междинни дни, разглеждайки папките на Лайл, четейки протоколите от съдебните заседания на процеса на Бен, което не бях имала смелостта да направя дотогава.

Изби ме пот. Показанията ми бяха същински лабиринт от объркващи детски спомени („Мисля, че Бен е довел вкъщи вещица, която ни е убила“ казвах аз, на което прокурорът отговаряше само: „Мммм, сега да поговорим какво се е случило наистина“) Адвокатът на Бен пък все едно ме беше увил с памук и поставил върху пухена постеля, толкова деликатно се бе държал с мен („Възможно ли е да си малко объркана относно това, което си видяла, Либи? Съвсем сигурна ли си, че е бил брат ти, Либи? Възможно ли е да ни разказваш каквото мислиш, че искаме да чуем?“ На което аз съм отговорила: „Не. Да. Не“) В края на деня съм отговаряла със „Сигурно“ на всеки въпрос, с което съм показвала, че съм приключила.

Защитникът на Бен постоянно изтъкваше кървавото петно на чаршафите на Мишел и загадъчната мъжка официална обувка, оставила следа в кръвта на семейството ми, обаче не успяваше да изгради убедителна алтернативна теория. Може да е имало и някой друг, но нямаше следи от стъпки, нямаше никакви следи от гуми пред къщата, за да го докаже. Сутринта на 3 януари температурата се покачи с петнайсет градуса, снегът се разтопи и всички отпечатъци се превърнаха в пролетна кал.

Освен моите показания срещу Бен имаше много неща: драскотини от нокти по лицето му, които не можеше да обясни, разказът за чорлавия мъж, който според първоначалните му твърдения избил всички — история, която той бързо смени с „бях навън цялата нощ, не знам нищо“ — голям кичур коса на Мишел, намерен на пода в неговата стая, и налудничавото му поведение през целия онзи ден. Беше боядисал косата си черна, което всички намираха за подозрително. Бяха го забелязали да се „прокрадва“ из училището — няколко учители свидетелстваха. Чудеха се дали не се е опитвал да измъкне някакви животински останки, които е държал в шкафчето си (животински останки?), или не е събирал други лични вещи на ученици за някой сатанински ритуал. По-късно през деня той явно бе отишъл на някакъв купон с напушване, където се хвалел с дяволските си ритуали.