Гиллиан Флинн - Мрак

— Отворено беше значи? А ти какво търсеше вътре? — Въпросът на Гругър увисна във въздуха, а самият той не помръдваше, с нищо не издаваше какво смята да прави, доколко е за газил Бен, който просто забоде поглед в пода в очакване да го скастрят. — Попитах защо се беше наврял в шкафчето? — тупна вестника Гругър в дебелата си ръка.

— Не знам.

Възрастният мъж просто стоеше, а Бен не спираше да си повтаря: „Хайде, развикай се и да се свърши“.

— Щеше ли да вземеш нещо?

— Не.

— Тогава защо се беше наврял в шкафчето?

— Аз само… — отново млъкна Бен. — Стори ми се, че видях нещо.

— Сторило ти се е, че си видял нещо значи? Какво?

В съзнанието на Бен изникнаха всякакви забранени неща: домашни любимци, наркотици, мръсни списания. Представи си фойерверки и за миг се зачуди дали да не каже, че шкафчето е горяло, да се направи на герой.

— Ами… кибрит.

— Сторило ти се е, че си видял кибрит, така ли? — Лицето на Гругър пламна чак до корена на късата му къдрава коса.

— Исках една цигара.

— Ти си чистачът, нали? Дей някой си?

От устата на Гругър името прозвуча глупаво, момичешки. Очите на треньора огледаха порязаното място на челото му, после красноречиво се насочиха към косата му.

— Боядисал си си косата.

Бен стоеше под черното си кече и усещаше как бива категоризиран и отхвърлен, поставен в групата на загубеняците, наркоманите, лигльовците, педалите. Сигурен беше, че е чул тази дума да прелита през съзнанието на треньора — горната устна на Гругър потръпна.

— Изчезвай оттук. Върви да чистиш другаде. И да не си припарил тук, преди всички да сме си тръгнали. Не си желан тук, ясно?

Бен кимна.

— Я го кажи на глас, та да сме наясно!

— Не съм желан тук — промърмори Бен.

— Сега се махай. — Каза го така, все едно Бен е момченце, петгодишно хлапе, което изпращат обратно при майка му. Бен излезе.

Качи се по стълбите до килера на чистачите, а по гърба му се стичаше струйка пот. Не дишаше. Когато се ядосаше, забравяше да диша. Взе една огромна кофа, пъхна я с дрънчене в мивката, напълни я с гореща вода, изсипа почистващия препарат с цвят на пикня и амониевите изпарения опариха очите му. След това сложи кофата върху количката. Беше препълнил кофата и тя се наклони, докато той се опитваше да я вдигне от мивката, и върху му се изляха два литра вода. Слабините и краката му хубавичко се намокриха. Все едно чистачът Дей се бе напикал. Дънките залепнаха за краката му и се вкоравиха. Предстояха му три часа скапана работа с мокър чатал и дънки като от картон.

— Майната ти, скапаняк! — тихо изруга той. Ритна стената с работните си обувки, разхвърча се мазилка, после стовари и дланта си в стената. — Мааааайна ти! — изрева той и в края гласът му прозвуча пронизително. Почака в килера като страхливец, да не би Гругър да чуе вика и да реши да го подразни още малко.

Нищо не се случи. Никой не прояви достатъчно интерес да провери какво става в килера на чистачите.

Трябваше да почисти седмица по-рано, обаче Диондра се размрънка, че е коледната ваканция, така че да зареже. Затова сега кафенето беше пълно с разтекли се стари кутийки от сода, опаковки от сандвичи с пилешка салата и плесенясали порции от специалния обяд по случай края на 1984 година — пържени кюфтета със сладникав доматен сос. Всичко се беше развалило. По панталона и по дънките му полепна по малко от всичко, така че освен вонята на амоняк и собствената му телесна миризма, вече миришеше и на стара храна. Не можеше да отиде у Диондра в такъв вид, идиотски беше изобщо да го планира по този начин. Трябваше да отиде с колелото у дома, да се оправи с майка си — поне половинчасова лекция — да си вземе душ и да се върне в къщата на Диондра. Ако майка му не го накажеше. Майната й, въпреки това щеше да излезе. Това си беше неговото тяло, неговата коса. Неговата скапандурска черна педалска коса.

Избърса подовете, после прибра в торби боклука от учителските стаи — любимото му задължение, защото звучеше тежко, но всъщност трябваше само да събира намачкани листове, леки като перца. Последното му задължение беше да измие коридора, който свързваше гимназията с началното училище (което пък си имаше свой засрамен чистач ученик). Коридорът от страната на гимназията беше осеян с гръмки съобщения за футболни мачове, походи и сбирки на драмсъстава, а после постепенно се превръщаше в детска територия, стените се покриваха с букви от азбуката и с есета за книги, посветени на Джордж Вашингтон. Яркосините врати отбелязваха входа на началното училище, но бяха просто за показ, нямаха дори ключалки. Той избута парцала от гимназиалната към хлапешката територия, после го пусна в кофата и я изрита далеч от себе си. Тя се хлъзна плавно по бетонния под, удари се в стената и от нея се разля съвсем мъничко.