Гиллиан Флинн - Мрак

Завъртя педалите, дясното му бедро беше схванато, а ръката му пареше заради драскотините от царевичните стъбла. Сигурно здравата се беше насинил. На Диондра щеше да й хареса, щеше да плъзне мекия си пръст по раната, да опише кръгче един-два пъти и после да го натисне, за да го подразни, когато подскочи. Диондра обичаше силните реакции — тя пищеше, плачеше или пък виеше от смях. Кокореше се, веждите й стигаха почти до косата, когато искаше да изглежда изненадана. Обичаше да изскача иззад някоя врата, а той да се преструва, че я гони. Диондра, неговото момиче е име, което му навяваше мисли за принцеси или стриптийзьорки, не беше сигурен кое от двете. Тя беше по малко и от двете: богата, но и мръсница.

Колелото му се раздрънка, откъм педалите се носеше звук, като че ли пирон дрънчи в консервена кутия. Бен спря за секунда да погледне — ръцете му бяха розови и набръчкани като на старец и също толкова немощни — но не забеляза нищо нередно. Още кръв се стече в очите му, докато се мъчеше да открие проблема. По дяволите, беше безполезен. Беше твърде малък, когато баща им си тръгна. Нямаше шанс да добие никакви практични умения. Като гледаше как другите момчета ремонтират мотоциклети, трактори и автомобили, а на него двигателите му приличаха на метални вътрешности на животно, каквото не е виждал дотогава. Познаваше някои животни, също и оръжия. Беше ловец като всички останали в семейството, но това не означаваше много, след като майка му стреляше по-точно от него.

Искаше да бъде полезен мъж, но не знаеше как да го постигне и това го плашеше до смърт. Баща му поживя във фермата няколко месеца това лято и Бен се обнадежди, защото реши, че той най-сетне ще го научи на нещо, ще си направи труда да бъде баща. Вместо това Ранър ремонтираше всичко сам, дори не викаше Бен да гледа. Ясно му даде да разбере да не му се пречка. Личеше си, че го мисли за женчо: когато майка му споменеше, че нещо трябва да се поправи, той казваше: „Това е мъжка работа“, и пускаше усмивка на Бен, предизвиквайки го да се съгласи. Бен не можеше да помоли Ранър да му покаже каквото и да било.

А и нямаше пари. Поправка, в джоба си имаше четири долара и трийсет цента, но това си бяха негови пари за тази седмица. Семейството му нямаше никакви спестени пари. Банковата им сметка винаги беше почти празна — веднъж видя извлечение, че в нея има буквално долар и десет цента, така че сега семейството му имаше в банката по-малко пари, отколкото в момента той държеше в джоба си. Майка му не можеше да се справя с фермата — всичко объркваше. С камион под наем закарваше много жито в силозите, но не вземаше почти нищо — получаваше по-малко, отколкото й струваше да отгледа зърното, а и всичко отиваше за дълговете им. Вълците са на прага, казваше тя и когато беше по-малък, той си я представяше как се показва от задната врата и подхвърля шумолящи зелени банкноти на глутница хрътки, които им се нахвърлят лакомо като на късове месо. Все не им беше достатъчно.

Дали щяха в даден момент да им отнемат фермата? Не трябваше ли да стане така? Най-добре беше да се отърват от фермата, да започнат на чисто, без да са приковани към това грамадно, мъртво и все пак живо нещо. Но мястото беше на родителите на Пати и тя се отнасяше сантиментално към него. Бен работеше във фермата цяла седмица, а през почивните дни ходеше в училището, за да върши скапаната си работа като чистач. (Фермата и училището, училището и фермата, това беше животът му преди Диондра. А сега си имаше хубав триъгълник от места, на които ходеше: училището, фермата и голямата къща на Диондра в края на града.) У дома хранеше добитъка и мъкнеше тор, в училището вършеше почти същото — чистеше съблекалните и бършеше пода на кафенето, изхвърляше гадориите на другите деца. И въпреки това от него се очакваше да дава на майка си половината от спечеленото. „Семействата си делят всичко“. Така ли? Е, а родителите се грижат за децата си — какво ще кажеш за това? Какво ще кажеш да не беше пръквала още три деца, след като едва смогваш да се грижиш за първото?

Колелото тракаше и Бен очакваше то всеки момент да се разпадне на съставните си части и като в комедийно представление, като в анимационен филм накрая да му остане само седалката и едната гума. Мразеше да ходи на разни места с колелото, както Опи ходи да лови риба от дупка в леда. Яд го беше, че не може да шофира. Няма по-тъжна гледка от момче, което скоро ще навърши шестнайсет, казваше Трей, клатеше глава и издухваше дим към него. Казваше го всеки път, когато Бен цъфваше у Диондра на колелото си. Трей като цяло беше готин, ама обичаше да се заяжда. Беше на деветнайсет, с дълга коса, черна и без блясък като стар катран, доведен братовчед на Диондра или нещо такова странно като прачичо, семеен приятел или доведен син на семеен приятел. Или Трей променяше разказа си няколко пъти, или Бен не го слушаше внимателно. Което беше съвсем възможно, защото в присъствието на Трей той веднага се напрягаше и започваше да се смущава от тялото си. Защо краката му са под такъв ъгъл? Какво да прави с ръцете си? На кръста или в джобовете?