Гиллиан Флинн - Мрак

Трей изрита дрехите си към средата, изправи се само по сините си боксерки и каза на Бен, че не е успял да се докаже.

— Аз не смятам така — изломоти Бен, но Трей възкликна „Моля?“ и поклати глава. Едно от кучетата вече цялото се метна върху му, качи лапи върху бедрата на Бен, опита се да го близне по корема, където се беше стекла кръвта.

— Махни се от мен — подвикна Бен, а когато кучето скокна обратно върху него, го цапна с опакото на ръката си. Кучето изръмжа, другото също изръмжа, третото излая и заголи зъби. Бен хукна гол към къщата и извика: — Махайте се — обаче кучетата се отдръпнаха едва когато се върна Диондра.

— Кучетата уважават силата — оповести Трей с презрително извити устни срещу голия Бен. — Хубав храсталак.

Трей грабна запалката от ръката на Диондра, която все още беше гола от наедрелия си корем надолу с щръкнал като палец пъп. Трей напръска дрехите, държейки кутията с течността близо до члена си, все едно пикаеше. Щракна със запалката си отстрани и буууф! дрехите се подпалиха, а той рязко отстъпи две крачки назад и едва не падна. Бен за пръв път го виждаше да изглежда глупаво. Диондра се извърна, защото не искаше да злепоставя Трей, като го зяпа. Това натъжи Бен повече от всичко друго тази вечер: жената, която той искаше да му стане съпруга, жената, която щеше да роди детето му, прояви тази добрина към друг мъж, а към него никога, никога.

Нуждаеше се от нейното уважение.

Бен остана у Диондра и ги гледа как пушат още малко трева. Не можеше да се прибере у дома без колелото си — беше много студено, мъртвешки студено, отново валеше сняг, вятърът свиреше в камина. В тази виелица до сутринта другите крави щяха да измръзнат до смърт, ако мързеливият фермер не предприеме нещо. И толкова по-добре. Да му е за урок. Бен усети как гневът се надига у него… отново, силно.

На всички да им е за урок, по дяволите. На всички скапаняци, които като че ли никога нямат неприятности, а просто се носят по течението — мамка му, дори Ранър, проклетият пияница, имаше по-малко грижи от Бен. Много хора заслужаваха да получат урок, заслужаваха наистина да разберат като Бен, че нищо не идва даром, че повечето неща се скапват.

Диондра неволно изгори и джинсите му заедно с кожените панталони. Затова сега се беше обул с неин лилав анцуг, голям анцуг, и с дебели бели чорапи, които тя вече няколко пъти споменаваше, че иска да върне в магазина. Беше безцелната част на нощта след голямото събитие, а Бен продължаваше да се чуди дали наистина се е прекланял пред дявола, дали наистина започва да усеща силата. Или всичко е измама, едно от онези неща, в които сам се убеждаваш да вярваш — дъската за призоваване на духове или клоун убиец в бял микробус. Дали тримата безмълвно не се бяха споразумели, че са поднесли жертвен дар на Сатаната, или това беше само извинение да се надрусат яко и да направят нещо откачено?

Не трябваше да се тъпчат с толкова наркотици. Беше евтин боклук, личеше си, понеже адски болеше — дори дрогата проникваше в тялото със съпротива, за да вреди. Евтина стока, която озлобява хората.

Трей постепенно заспа пред телевизора — отначало очите му започнаха да примигват, после главата му се залюля, сетне се заклати и накрая се отпусна назад. Накрая той се катурна на една страна и се отнесе.

Диондра каза, че трябва да пишка, а Бен остана да седи в хола, макар че всъщност му се искаше да се прибере у дома. Представяше си фланелените си чаршафи, представяше си как си ляга, как говори с Диондра по телефона. Тя никога не му се обаждаше от вкъщи, а на него не му позволяваше да й звъни, защото родителите й бяха луди. Затова вземаше цигарите и сядаше в телефонна кабина близо до бензиностанцията или в мола. Това беше единственото приятно нещо, което правеше за него, харесваше му, че полага това усилие. Може би мисълта, че говори с Диондра, му харесваше повече от факта, че наистина говори с нея, понеже напоследък тя се държеше много гадно с него, когато бяха заедно. Бен отново се замисли за кървящия бик и му се искаше пушката пак да е у него, това му се искаше, когато чу Диондра да го вика от спалнята.

Той зави по коридора и я завари да стои до лъскавия си телефонен секретар, навела глава на една страна.

— Здравата си прецакан — само това му каза и натисна копчето.

— Здрасти, Дио, Меган е. Побъркала съм се заради Бен Дей, нали си чула — насилил е онези момичета. Сестра ми е в шести клас. Тя е добре, слава богу, обаче, боже, какъв откачалник. Сигурно ченгетата вече са го арестували. Както и да е, обади ми се.