Гиллиан Флинн - Мрак

— Откачени имена ли? — попитах и положих длан върху ръката на Лайл, за да го накарам да замълчи.

— Нищо особено, тя беше от момичетата, които все се опитват да бъдат различни. Днес говори с британски акцент, утре — с южняшки. Никога не казваше на никого истинското си име. Отиваше във фризьорския салон и казваше някакво име, после отиваше в пицарията и изръсваше друго. Просто обичаше да се ебава с хората, играеше си. — Аз съм Дезире от Далас, аз съм Алексис от Лондон. И все даваше порно името си.

— Снимала се е в порно ли? — попитах.

— Не, като в онази детска игра. Как се казва домашният ти любимец?

Гледах го неразбиращо.

— Как се казва домашният ти любимец? — отново опита да ме подсети той.

Използвах името на мъртвото куче на Даян:

— Грейси.

— А на коя улица си отраснала?

— Руръл Рут 2.

— Е, този път не се получи — засмя се той. — Би трябвало да звучи мръснишки, например Бамби Евъргрийн или нещо такова. Порно псевдонимът на Диондра беше… Поли нещо си… Палм. Поли Палм. Не е ли страхотно?

— Значи според теб не е мъртва?

Той сви рамене.

— Мислиш ли, че Бен наистина е виновен? — попитах.

— Нямам мнение по въпроса. Вероятно.

Лайл изведнъж се напрегна, заподскача нагоре-надолу, бодна острия си пръст в гърба ми, опита да ме избута към вратата.

— Е, благодаря за отделеното време — изломоти накрая. Изгледах го намръщено, той ми отвърна със същото. Една от флуоресцентните лампи над главата ни просветваше и угасваше, осветяваше ни с противната си светлина, а зайчетата се защураха из сламата. Трей навъсено погледна нагоре към лампата и тя престана да примигва, все едно й се беше скарал.

— Е, да ти дам ли номера си, ако се сетиш за нещо? — попитах.

— Не, благодаря — засмя се той.

И ни обърна гръб. Докато крачехме към вратата, музиката отново задъни оглушително. Обърнах се, когато се разрази бурята: едната половина на небето беше жълта, а другата черна. Трей тъкмо излизаше от канцеларията си в дъното и ни гледаше, отпуснал ръце край тялото си, а зайците внезапно се защураха в клетката зад него.

— Ей, Трей, а какво е НН?

— Насред нищото, Либи. Така се казва родният ни град.

Лайл направо препускаше пред мен, подскачаше по стълбите. Стигна до колата с три големи крачки, заклати дръжката, за да му отворя: хайдехайдехайде . Отпуснах се тежко до него, вече ядосана.

— Какво? — попитах.

Разнесе се гръм. Порив на вятъра донесе мириса на влажен чакъл.

— Първо тръгни, да се махаме оттук, побързай.

— Слушам, сър.

Излязох от паркинга и потеглих към Канзас Сити, а дъждът направо откачи. Карах не повече от пет минути, после Лайл ми каза да отбия, извърна се към мен и възкликна:

— О, боже!

3 януари 1985 г.

00:02 ч.

Спряха пред къщата на Диондра, кучетата лаеха като бесни както винаги, като че ли никога не бяха виждали пикап, човек, дори Диондра. Тримата влязоха през задната врата, после Диондра нареди на Трей и на Бен да останат пред плъзгащата се врата и да си съблекат дрехите, за да не накапят с кръв навсякъде. „Съблечете се, струпайте дрехите на купчина и ще ги изгорим“.

Кучетата се страхуваха от Трей. Лаеха, обаче не смееха да се доближат до него — веднъж той преби от бой бялото, затова го заобикаляха оттогава. Трей издърпа ризата си откъм гърба, както правят типовете по филмите, по трудния начин, после разкопча дънките си, вперил поглед в Диондра, като че ли щяха да се чукат. И това беше някаква налудничава предварителна игра. Бен съблече ризата си по същия начин, смъкна и панталоните си, кожените панталони, в които вече се потеше, после кучетата му се хвърлиха, душеха слабините му, ближеха ръцете му, като че ли щяха да го погълнат. Той отблъсна едното с длан върху муцуната, изблъска го силно, обаче то се върна агресивно, с олигавена мутра.

— Иска да ти го лапне, човече — засмя се Трей. — Възползвай се.

— Като не го получава от мен — подметна Диондра и завъртя глава в пълен кръг, както имаше навик. Смъкна джинсите си, кожата й беше бяла на мястото на бикините, които сега ги нямаше — само плът и черни косми, залепнали като козината на черна котка. След това свали и пуловера си и остана само по сутиен, с издути гърди и бели следи над тях.

— Какво? — попита тя Бен.

— Нищо, трябва да влезеш вътре.

— Благодаря ти, гений. — Тя изрита дрехите си към купчината и каза на Трей — някак стана ясно, че го казва само на Трей, — че ще отиде да вземе течност за запалки.