— Какво да ми е правил?
— Да те е докосвал по необичаен начин? Не като брат?
Сега сякаш се понесе в свободно падане, на изключени двигатели.
— Докосва ме само за да ме бутне, да ме оскубе или да ме блъсне — измрънка Мишел обичайните си обвинения.
Облекчение, о, блажено облекчение.
— А какво говорят за него в училище?
— Той е откачалка, толкова ме е срам от Бен. Никой не го харесва. Само му виж стаята, мамо. Има всякакви странни неща.
Тъкмо щеше да дръпне на Мишел лекция да не влиза в стаята на Бен без негово позволение, и й се прииска да се шамароса. Спомни си какво беше говорил детектив Колинс — за животинските органи, за пластмасовите кутии. Представи си ги. Някои от тях бяха изсъхнали и се бяха превърнали в сухи стегнати топки, а други бяха още пресни и отвратителни, а миризмата им те връхлиташе с отварянето на капака.
Пати се изправи.
— Какво има в стаята му?
Запъти се надолу по коридора и както винаги се спъна в проклетия кабел на телефона на Бен. Подмина заключената му врата, продължи надолу, зави наляво по коридора покрай стаята на момичетата и влезе в спалнята си. Навсякъде бяха разхвърляни чорапи, обувки и джинси, купчини от всекидневни джунджурии.
Отвори тоалетката си и извади един плик: върху него пишеше „При спешен случай“ с източения почерк на Даян, който толкова приличаше на почерка на майка им. Вътре имаше петстотин и двайсет долара в брой. Нямаше представа кога Даян е вкарала тайно парите в стаята й, и толкова по-добре, защото иначе Ранър щеше да усети, че крие нещо от него. Поднесе парите към носа си и ги подуши. След това пъхна плика обратно вътре и извади ножовката, която беше купила преди няколко седмици, за да й е подръка, ако някога й се наложи да влезе в бърлогата на Бен. Срамуваше се. Тръгна надолу по коридора — стаята на момичетата приличаше на стая в евтин хотел, имаше легла до всяка стена, освен на тази с вратата. Представи си как полицаите сбърчват нос — всички ли спят тук? — после я блъсна вонята на урина и тя осъзна, че някоя от дъщерите й се е напишкала през нощта. Или предната нощ?
Зачуди се дали веднага да смени чаршафите, но се накара да се върне към стаята на Бен и се изправи срещу стар стикер за китари „Фендер“, който той наполовина беше остъргал. За секунди й прилоша и тя си помисли, че няма да може да влезе. Ами ако намереше уличаващи снимки, отвратителни фотоси?
Щрак. Катинарът падна на килима. Викна на момичетата, които надничаха от хола като уплашени сърнички, да отиват да гледат телевизия. Наложи се да повтори три пъти — върветедагледатетелевизия , върветедагледатетелевизия, върветедагледатетелевизия — преди Мишел най-накрая да се дръпне.
Леглото на Бен не беше оправено, отгоре имаше купчина от якета, джинси и пуловери, обаче другата част на стаята не беше кочина. Върху бюрото му бяха натрупани тетрадки, касетки и един стар глобус на Даян. Пати го завъртя и пръстът й остави прашна диря върху Родезия, после разлисти тетрадките. Върху всички имаше имена на разни групи: AC/DC със светкавица по средата, „Венъм“ „Айрън Мейдън“. На листове от тетрадка Бен беше рисувал пентаграми и беше писал стихове за убийства и за Сатаната.
Детето е мое,
но всъщност не е,
защото тъмен заговор крои Сатаната,
да убие бебето и майката,
а после да убие още някого…
Тя усети как й прилошава, сякаш вена от гърлото й към таза се беше запушила. Разлисти още тетрадки, разклати последната и тя се отвори по средата. Страница след страница Бен беше рисувал с химикалката си вагини, в които се мушват ръце, матки със създания в тях, ухилени демонично, бременни жени, разсечени на две, с бебета, които изпадат от телата им.
Пати седна на стола на Бен — виеше й се свят, обаче продължи да разлиства, докато стигна до страница, на която пишеше имената на няколко момичета в спретнати редички: Хедър, Аманда, Бриан, Даниел, Никол, а после още и още с все по-украсени готически букви: Криси, Криси, Криси, Криси Дей, Криси Дей, Криси Дий Дей, Криси Д. Дей, Криси Д-Дей!
Криси Дей в сърце.
Пати положи глава върху хладната повърхност на Бюрото. Криси Дей. Като че ли щеше да се жени за малката Криси Кейтс. Бен и Криси Дей. Това ли му се въртеше в главата? Заради това ли му се струваше редно онова, което й е сторил? Да не би да си представяше как ще доведе това момиченце на вечеря у дома, за да го запознае с майка си? И Хедър. Така се казваше дъщерята на Хинкъл, която беше у семейство Кейтс. Дали останалите имена бяха на още момичета, които е наранил?
Читать дальше