Гиллиан Флинн - Мрак

Главата на Пати беше натежала и тя си нареди да не помръдва. Щеше да остане да си лежи тук, върху бюрото, докато някой не й каже какво да прави. Много я биваше в това, можеше с часове да не става от стола, провесила глава като старица от старчески дом, унесена в мисли за детството си, когато родителите й правеха списък със задълженията, казваха й кога да си ляга, кога да става и какво да прави през деня и никой никога не я караше да взема решения. Обаче докато се взираше в смачканите чаршафи със самолетчета на леглото на Бен и си припомни, че той още преди година поиска нови — обикновени чаршафи, тя забеляза една издута найлонова торба да се подава изпод леглото.

Коленичи на четири крака и измъкна старата найлонова торба. Беше тежка и се поклащаше като махало. Пати надникна вътре и видя само дрехи, а после изведнъж си даде сметка, че това са женски десени: цветя и сърчица, гъби и дъги. Изсипа ги на купчина върху леглото и докато го правеше, адски се уплаши, че заедно с тях отвътре ще се покажат и снимките, от които толкова се страхуваше. Обаче се оказаха само дрешки: гащички, камизолки. Бяха различни размери — от такива за възрастта на Криси до такива за бебета. И бяха носени. Бяха носени от малки момиченца. Точно както я беше предупредил детективът. Пати ги прибра обратно в торбата.

Синът й. Нейният син. Щеше да отиде в затвора. Тя щеше да изгуби фермата, Бен щеше да влезе в затвора, а момичетата… Осъзна, както нерядко й се случваше, че е абсолютно непрактична. Бен се нуждаеше от добър адвокат, а тя не знаеше как да му го осигури.

Върна се в хола, замислена за процеса и за това, че просто няма да го понесе. Изпрати момичетата в стаята им със зловещ тон, те я изгледаха със зяпнала уста, засегнати и уплашени, и тя си помисли, че само влошава положението на Бен — некомпетентна майка, която отглежда децата си сама, прекалено натоварена. Само влошаваше нещата още повече, затова пъхна малко вестници и подпалки в камината, още няколко цепеници отгоре и запали дрешките. Един чифт гащички с маргаритки тъкмо пламнаха, когато иззвъня телефонът.

Беше Лен. От банката. Тя започна да се извинява, да му обяснява, че е твърде заета, за да обсъждат сега възбраната, че има проблем със сина си…

— Точно затова се обаждам — прекъсна я той. — Чух за Бен. Не смятах да се обаждам. Преди. Обаче мисля, че мога да помогна. Не знам дали ще искаш. Но има вариант.

— Вариант за Бен ли?

— Начин да помогнем на Бен. За правните разходи. С оглед на това, което предстои, ще ти трябват доста пари.

— Нали нямахме вариант? — попита Пати.

— Не съвсем.

Лен не искаше да дойде във фермата, не искаше и да се срещат в града. Стана много загадъчен, настоя тя да отиде на мястото за пикник на шосе 5 и да паркира там. Поспориха и се попазариха, а накрая Лен въздъхна шумно в слушалката, от което тя стисна устни.

— Ако искаш да ти помогна, ела там веднага. Не вземай никой друг. Не казвай на никого. Правя го, защото мисля, че мога да ти имам доверие, Пати, и защото те харесвам. Наистина искам да ти помогна.

Кратка пауза, толкова наситена, че Пати погледна към телефонната слушалка и прошепна:

— Лен?

Вече си мислеше, че той е затворил, и тя самата се канеше да направи същото.

— Пати, наистина не знам как по друг начин да ти помогна. Ами ще видиш. Моля се за теб.

Тя отново се извърна към камината, разрови огъня и видя, че само половината дрехи са изгорели. Нямаше повече дърва, затова бързо отиде в гаража, взе старата брадва на баща си с тежката глава, остра като бръснач, от времето, когато правеха инструментите както трябва, нацепи един наръч дърва и го внесе в стаята.

Тъкмо подклаждаше огъня, когато усети олюляващото се присъствие на Мишел до себе си.

— Мамо?

— Какво има, Мишел?

Вдигна поглед и видя дъщеря си по нощница да сочи към огъня.

— Щеше да хвърлиш и брадвата вътре — усмихна се Мишел. — Разсеяна си.

Брадвата лежеше в ръцете на Пати като подпалки. Мишел я взе от нея, държейки острието настрани, както я бяха учили, и я подпря до вратата.

Пати проследи с поглед Мишел, която колебливо се запъти към стаята си, все едно стъпваше по натрошени стъкла, и последва дъщеря си. Момичетата се бяха скупчили на пода и тихичко говореха на куклите си. Има една разпространена шега, че хората обичат децата си най-много, когато са заспали, ха-ха, и Пати усети как нещо пробожда сърцето й. Наистина ги обичаше най-много, когато са заспали, а не когато искат да ядат или да се забавляват, а след това ги обичаше най-много такива: изморени, спокойни, без да изискват майчиното й присъствие. Повери ги на грижите на Мишел и ги остави в стаята, твърде изтощена, за да направи нещо повече от това да последва наставленията на Лен.