Гиллиан Флинн - Мрак

Ранър си беше такъв открай време — шантав, после не, и очакваше от теб да се преструваш, че каквато и простотия да ти е сервирал, тя просто не се е случвала. Застанах със скръстени ръце и изобщо не понечих да му подам бира.

— По дяволите, Либи, какви са сега тези женски фасони! Подай бира на стареца си де!

— Знаеш ли защо съм тук, Ранър? — попитах.

— Неее. — Той се приближи и сам си взе бира, а мен изгледа с извити вежди, от които цялото му чело се набърчи. Мислех, че ще е по-шокиран да ме види, обаче онази част от мозъка на Ранър, която бе способна да се изненадва, отдавна вече се беше мариновала. Дните му минаваха толкова безцелно и протяжно, че в тях можеше да се случи всичко, защо не и посещение на дъщеря му след цели пет години?

— Откога не съм виждал малкото си момиченце? Получи ли онзи пепелник фламинго, който ти изпратих? — Получих въпросния пепелник преди повече от двайсет години, когато бях десетгодишна непушачка.

— Помниш ли писмото, което написа, Ранър? — попитах. — За Бен! Че не той… е извършителят.

— Бен ли? Че защо да пиша на този тъпак? Този запъртък. Не съм го възпитал аз, а майка му. Роди се смахнат и си остана смахнат. Ако беше животно, щеше да е изтърсакът в котилото и щяхме да го убием.

— Помниш ли писмото, което написа на мен? Само преди няколко дни? Пишеш, че умираш и искаш да ми разкажеш истината за случилото се през онази нощ.

— Понякога се чудя дали изобщо е мое дете. Винаги съм се чувствал като загубеняк край него. Сигурно хората са се присмивали зад гърба ми. Понеже той изобщо не прилича на мен. Сто процента мамино момченце с. Мамино момченце.

— В писмото — помниш ли писмото, Ранър, само преди няколко дни — пишеш, че знаеш, че не го е извършил Бен. Знаеш ли изобщо, че Пеги, гаджето ти, оттегля алибито ти? Старото ти гадже Пеги?

Ранър отпи голяма глътка от бирата си и се намръщи. Пъхна единия си палец в гайката на панталона си и се изхили сърдито.

— Дааа, написах ти писмо. Забрави го. Дааа, умирам, имам сколи… как се казва, когато черният ти дроб се скапе?

— Цироза?

— Да, това. И нещо не е наред с белия ми дроб. Щял съм да умра до година. Знаех си, че трябва да се оженя за жена със здравна осигуровка. Пеги имаше, все ходеше да й чистят зъбите, да й изписват рецепти. — Каза го, все едно е вечеряла с хайвер, „рецепти“.

— Винаги трябва да имаш здравна осигуровка, Либи. Много е важно. Иначе не ставаш за нищо. — Той огледа опаката страна на дланите си и примигна. — Та, значи, написах ти писмо. Някои неща трябва да бъдат загърбени. Много гадости се случиха след убийствата, Либи. Много си мислех за това, много се измъчвах. Онзи ден беше адски противен. Прокълнат ден. Прокълнатите Дей — додаде той и посочи към гърдите си. — Ама толкова много обвинения се сипеха, всеки можеха да натикат в затвора. Не можех да говоря открито, както ми се искаше. Трябваше да съм по-благоразумен.

Каза го, все едно е най-обикновено делово решение, после тихо се оригна. Представих си как грабвам калаената тенджера и му размазвам лицето с нея.

— Е, вече можеш да говориш. Какво се случи, Ранър? Разкажи ми какво се случи. Бен е в затвора вече от десетилетия, така че ако знаеш нещо, кажи го сега.

— Моля? Та аз да отида в затвора? — възмутено изръмжа той, седна на плажната си кърпа и си издуха носа с едното ъгълче. — Брат ти не е невинна душа. Брат ти се занимаваше с вещерство, с дяволски гадости. Ако се навърташ край дявола, рано или късно ще зага… трябваше да се досетя, когато го видях с онзи скапаняк Трей Типано, този тъп… тъпак.

Трей Типано — това име все се появяваше, обаче не водеше доникъде.

— Какво е направил Трей Типано?

Ранър се ухили и един счупен зъб надвисна над долната му устна.

— Човече, хората не знаят какви гадости се случиха през онази нощ. Направо да си умреш от смях.

— Изобщо не е смешно. Майка ми е мъртва, а брат ми е в затвора. Децата ти са мъртви, Ранър.

Той наклони глава при тези мои думи и впери поглед в луната, крива като гаечен ключ.

— Ти не си мъртва.

— Мишел и Деби са мъртви. Пати е мъртва.

— А ти не, не си ли се питала защо? — изплю той желирана кървава храчка. — Странно е някак си.

— Какво общо има Трей Типано? — повторих.

— Ще получа ли парична награда, ако проговоря?

— Ами да, разбира се.

— Не съм невинен, не съвсем, обаче и брат ти не е, и Трей не е.

— Какво си направил, Ранър?

— Кой получи всички пари? Не съм аз.

— Какви пари, ние нямахме пари.

— Майка ти имаше пари. Онази проклета кучка на кучките, майка ти, имаше пари, повярвай ми.