Дэвид Хосп - Бандата от Чарлстаун

Уилямс се смръщи, навири нос и се обърна към Тай с типично адвокатско високомерие:

— По какъв въпрос сте тук, господин Макклуън?

Тай продължи да го гледа така, сякаш е прозрачен, и отговори:

— Въпросът, по който идвам, касае Тони! И както вече казах, държа да разговарям с него на четири очи!

— Точно сега нямаме време за подобни глупости, Тай! — извика, леко изнервен, Макгуайър.

— Работата е важна, Тони! Иначе нямаше да бъда тук! А Джони нямаше да лежи в болница!

Макгуайър прехвърли погледа си от Уилямс към Тай, а после го сведе и към Фин, който все още чакаше смъртта си в светлината на прожектора. Накрая свали револвера си, приближи се до Тай и рече:

— Хубаво! Но гледай да не ме бавиш и дано новините да са добри!

Тай се приведе до ухото му, без да откъсва очи от Шмид, който пристъпяше нервно от крак на крак. После прошепна:

— Познавам този човек още от Чарлстаун! И затова трябва да знаеш нещо за него!

Макгуайър го изгледа притеснено, сякаш бе пропуснал някаква съществена информация за Фин — нещо, което може да се обърне срещу него.

— Е, и? Какво е то?

Тай направи пауза, наблюдавайки реакцията на останалите, присъстващи в стаята, като преценяваше степента на опасност, която представляваше всеки от тях. После се приведе отново и прошепна:

— Той е мой приятел!

Макгуайър го погледна объркано. Очевидно очакваше още нещо.

— И? — обади се след малко.

— И е много добър мой приятел! — добави Тай, като наблегна на думите.

Обяснението на Тай обаче така и не успя да изтрие обърканото изражение от лицето на Макгуайър.

— Какво се опитваш да ми кажеш с всичко това? — повиши раздразнено глас той.

— Опитвам се да ти кажа, че не можеш да убиеш този човек! Намира се под моя защита!

Тони отстъпи крачка-две назад и го огледа. Накрая се засмя тихичко и рече:

— Ти си голям въздухар, знаеш ли? — Пак се засмя, този път по-силно, и поклати отвратено глава. — Но признавам, че макар и за момент успя да ме вържеш!

Реакцията на Тай бе светкавична. Той сключи огромната си ръка около врата му, измъкна пистолет и го опря в слепоочието му.

— Мамка му! — изкрещя Макгуайър. — Да не си си изгубил акъла?!

Тай не отговори, изви тялото му пред себе си, за да си осигури прикритие срещу Хенри Шмид, който вече бе извадил своя пистолет и се целеше в него.

— Хвърли го! — изкрещя Тай. Шмид погледна объркано своя шеф. — Хвърли го! — повтори Тай. После заговори на Макгуайър: — Тони, кажи му да хвърли ютията, иначе, кълна се във всички светии, ще ти пръсна мозъка!

Макгуайър го познаваше достатъчно, за да е наясно, че великанът никога не отправя фалшиви заплахи. Направи знак на бодигарда си да хвърли оръжието. Шмид свали ръка, но продължи да го държи.

— Ти също, Тони! Хвърли патлака към стената!

Макгуайър направи така, както му беше казано. После заговори:

— А сега предлагам всички да се успокоим! Тай ще прекрати тази глупава сцена, а после всички отново ще си бъдем приятели, става ли?

Надникна през рамо към него, но Тай натисна още по-силно слепоочието му с пистолета си, погледна към Шмид и заповяда:

— Развържи го!

Бодигардът извади от джоба си автоматичен нож и само с четири отработени движения сряза лентите, с които бе овързан Фин. Той се опита да се надигне, но не успя да се задържи на крака.

— Току-що си подписа смъртната присъда, Тай! — изрева Макгуайър, без да обръща внимание на опряния в слепоочието му пистолет. — Отлично знаеш, че няма да се измъкнеш оттук, нали?

— Може би — избоботи Тай, като се стараеше да държи тялото на Макгуайър между себе си и бодигарда, който все още не бе захвърлил оръжието.

Изневиделица чу друг глас:

— Пуснете веднага Тони!

Говореше Ник Уилямс. Тай се обърна и видя, че към главата му, само на четири стъпки от него, е насочен магнум 357. Веднага разбра, че не е успял да оцени правилно ситуацията. Беше фокусирал вниманието си върху Макгуайър и Шмид и въобще не му бе хрумнало, че един адвокат може да носи оръжие! И точно заради това негово недоглеждане Уилямс бе успял да заобиколи и да заеме удобна позиция за стрелба.

— Както желаете! — извика той, пусна Макгуайър, хвърли се на пода и започна да стреля.

Даже не си направи труда да се цели по нещо конкретно. Знаеше, че не може да убие едновременно и Уилямс, и Шмид, затова прецени, че е най-добре да изстреля колкото се може повече патрони, за да предизвика колкото е възможно по-голяма шумотевица.

Доколкото успя да прецени, бе успял да стреля най-малко четири пъти, когато усети първия куршум в гърдите си.